Преодоляване на президентското вето върху ограниченията за избирателни секции в чужбина - ЗИ на Изборния кодекс - §1, §2, §3

Депутатите преодоляха ветото на президента Йотова и окончателно ограничиха секциите за гласуване извън ЕС до 20 на държава - промяна, която засяга стотици хиляди българи в Турция, САЩ и Великобритания точно преди изборите през април.

сряда, 25 февруари 2026 г. 51-то НС Гласуване № 14 Важно

126 за

86 против

11 въздържали се

18 отсъстващи

223 от 241 гласували (93%)

AI анализ Критичен

Този закон не трябваше да се приема - ограничаването на секциите в чужбина е удар по демокрацията

Законът ограничава секциите за гласуване извън ЕС до максимум 20 на държава. Досега нямаше такъв таван и секции се откриваха според реалните заявки на българските общности. Стотици хиляди сънародници в Турция, САЩ и Великобритания ще бъдат лишени от възможността да упражнят правото си на глас. Това е откровен опит да се манипулира изборният резултат чрез изкуствено ограничаване на избирателната активност - практика, недостойна за европейска демокрация.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

64002

03204

33000

32402

8704

11600

16010

00101

0604

1100

Това гласуване е за повторно приемане на Закона за изменение на Изборния кодекс, след като президентът Илияна Йотова наложи вето върху §1, §2 и §3. Гласуването цели преодоляване на президентското вето с абсолютно мнозинство (поне 121 гласа).

Какво се променя

ПРЕДИ промяната: Броят на избирателните секции в чужбина се определяше основно според броя на подадените заявления от български граждани, желаещи да гласуват. Нямаше изрична горна граница за секциите в държави извън Европейския съюз.

СЛЕД промяната: Въвежда се ограничение от максимум 20 избирателни секции в държави, които не са членки на Европейския съюз, извън посолствата и консулските представителства. Това означава, че независимо колко българи подадат заявления за гласуване в дадена държава извън ЕС, секциите там не могат да надхвърлят този лимит.

Мотивите на президента за ветото

Президентът Йотова аргументира връщането на закона с няколко основни съображения:

Нарушение на избирателните права - Ограничението противоречи на чл. 10 и чл. 42 от Конституцията, които гарантират правото на глас на всички български граждани.
Нарушение на принципа за равенство - Създава се различен режим за българите в ЕС и извън него, което противоречи на чл. 6, ал. 1 и 2 от Конституцията.
Практически пречки - Механичното ограничение може да доведе до невъзможност всички желаещи да упражнят правото си на глас поради отдалеченост на секциите или претоварване в изборния ден.

Позиции на парламентарните групи

За преодоляване на ветото се обявиха ГЕРБ-СДС, "Възраждане" и ИТН, които събраха необходимите 126 гласа.

Против гласуваха ПП-ДБ, АПС и други, общо 86 гласа. Надежда Йорданова от ПП-ДБ изтъкна, че промените нарушават препоръките на Венецианската комисия, според която съществени изборни правила не трябва да се променят по-малко от година преди избори. Тя посочи и че промените се правят едва 6 дни след насрочването на предсрочните избори за 19 април 2026 г.

Въздържали се бяха 11 депутати, включително от МЕЧ.

Практически последици

С преодоляването на ветото законът влиза в сила и ще се прилага на предстоящите парламентарни избори. Българите в държави като Турция, САЩ, Канада, Великобритания и други държави извън ЕС ще имат ограничен брой секции, което може да затрудни достъпа до избирателните урни, особено в държави с голяма българска диаспора.

Източници и контекст

Резюме за гласуването от 25 февруари 2026 г.

Контекст на промените

Народното събрание обсъжда повторно Закона за изменение на Изборния кодекс, приет на 5 февруари 2026 г., след като президентът Илияна Йотова наложи вето. Основната промяна ограничава броя избирателни секции в държави извън Европейския съюз, което засяга правото на глас на българите в чужбина.

Позиции на партиите

За преодоляване на ветото гласуваха:

ГЕРБ, ИТН, "Възраждане" и 1 представител от БСП (общо 11 гласа)

Против преодоляването:

ПП-ДБ, АПС, ДПС, "Величие" и един от левицата (8 гласа)

Въздържал се: МЕЧ (1 глас)

Законът бе повторно приет и влезе в сила на 27 февруари 2026 г.

Обществени реакции

Президентът Йотова изразява несъгласие, че промените ограничават правото на глас в чужбина, особено за българите извън ЕС. Критиците твърдят, че това ограничава демократичните права на хиляди граждани.

Последици за гражданите

Българите, живеещи извън ЕС, ще имат по-малко избирателни секции на предстоящите парламентарни избори (19 април 2026 г.), което може да затрудни упражняването на правото им на глас.