Ратификация на многостранни споразумения за автоматичен обмен на информация за криптоактиви и финансови сметки - второ гласуване
Депутатите одобриха България да се включи в международната система за проследяване на криптовалути и финансови сметки в чужбина - от 2027 г. НАП ще получава автоматично информация за българите, които държат биткойни и други криптоактиви зад граница.
Този закон е добре, че беше приет - България влиза в глобалната битка срещу укриване на криптовалути
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за окончателното приемане (второ гласуване) на законопроект за ратифициране на две международни споразумения, подписани от България на 26 ноември 2024 г. в Асунсион, Парагвай.
Какво се ратифицира
Първото споразумение е Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация съгласно Рамката за предоставяне на информация за криптоактиви (CARF - Crypto-Asset Reporting Framework). Това е нов глобален стандарт, разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Второто споразумение е Допълнението към Многостранното споразумение за автоматичен обмен на информация за финансови сметки (CRS - Common Reporting Standard), което разширява съществуващата рамка за обмен на банкова информация.
Какво се променя на практика
Преди ратификацията: България участваше в обмен на информация за финансови сметки по стандарта CRS, но нямаше механизъм за международен обмен на данни за криптоактиви. Това позволяваше на притежатели на криптовалути да избягват данъчен контрол.
След ратификацията: България ще получава автоматично информация от други държави за криптоактиви и електронни пари, притежавани от български граждани и фирми в чужбина. Обратно - България ще изпраща такава информация на партньорските държави. Националната агенция за приходите (НАП) става компетентният орган за този обмен.
Практическо значение
Споразуменията обхващат както физически, така и юридически лица. Всеки български гражданин или фирма, притежаващи криптоактиви чрез борси или платформи в чужбина, ще бъдат видими за българските данъчни власти. Това включва Bitcoin, Ethereum и други криптовалути, както и електронни пари.
България се ангажира да изгради необходимата нормативна и техническа база, като първият обмен на информация се очаква да започне през 2027 г.
Международен контекст
Към момента на подписване 49 юрисдикции са се присъединили към споразумението за криптоактиви и 52 юрисдикции - към допълнението за финансови сметки. Ратификацията позиционира България сред държавите, които следват международните стандарти за данъчна прозрачност и административно сътрудничество.
Комисията по външна политика подкрепи законопроекта с 12 гласа «за» и 3 «въздържал се», а Комисията по бюджет и финанси също даде положително становище.
Източници и контекст
РЕЗЮМЕ
За какво е гласуването:
Народното събрание на България ратифицира на 18 февруари 2026 г. Многостранно споразумение за автоматичен обмен на информация за криптоактиви и финансови сметки. Споразумението е подписано на 26 ноември 2024 г. и е обнародвано в Държавен вестник (брой 23 от 27 февруари 2026 г.).
Причини за ратификацията:
Двата документа са разработени от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) за прилагане на:
- Нов стандарт за предоставяне на информация за криптоактиви (CARF)
- Промени в Общия стандарт за предоставяне на информация (CRS)
Цел: Повишаване на данъчната прозрачност по отношение на криптоактивите и електронните пари.
Как ще се отрази на гражданите:
България се включва в международната система за автоматичен обмен на данъчна информация. Българските финансови институции ще предоставят информация на НАП, която след това я споделя с данъчните власти на други държави. Засяга притежатели на криптоактиви и финансови сметки в чужбина - те ще бъдат обект на данъчен контрол.
Политически позиции и обществени реакции:
Няма налична публична информация за конкретни политически дебати или обществени реакции по тази ратификация в проверените източници. Това е стандартно международно споразумение за данъчна прозрачност.