Ратификация на споразумението за железопътен тунел между България и Северна Македония при Гюешево - първо гласуване
След повече от 80 години тишина в забоите на тунела при Гюешево, депутатите почти единодушно одобриха възобновяването на строежа на железопътната връзка София-Скопие - мечта, датираща от края на XIX век, която най-накрая може да стане реалност като част от европейския транспортен Коридор № 8.
Този закон е добре, че беше приет: България най-накрая строи мост към Европа през Балканите!
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на първо четене на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Северна Македония за подготовката, изграждането и експлоатацията на трансгранично железопътно тунелно съоръжение, подписано на 6 ноември 2025 г. в село Гюешево.
Какво представлява споразумението
Споразумението урежда съвместното изграждане на железопътен тунел, който ще свърже България и Северна Македония. Тунелът ще бъде с обща дължина от 2,383 метра, като 1,193.70 м ще бъдат на българска територия, а 1,189.30 м - на македонска. Съоръжението трябва да отговаря на изискванията на Европейския съюз и НАТО за този тип инфраструктура.
Историческа справка
Идеята за железопътна връзка между София и Скопие датира от 1897 г., когато младата българска държава проектира линията като част от така наречената «Балканска железница», която е трябвало да свърже Черно море с Адриатика. През 1912 г. започва изграждането на отсечката от Радомир до Гюешево, като строителството спира през 1942 г. на гара Гюешево - най-високата гара в България. Първите метри от тунела са прокопани от българска страна, но след това работата е преустановена за повече от 83 години.
Стратегическо значение
Тунелът е част от Коридор № 8 - транспортната ос, която свързва Черно море с Адриатика, а именно Бургас, Варна и София със Скопие, Тирана и Дурас. Този коридор е от ключово значение за сигурността на Югоизточна Европа, стабилността на Балканите и транспортния гръбнак на НАТО на югоизточния му фланг.
Процедурни аспекти
Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България. То влиза в сила от датата на получаване на втората нота, с която договарящите страни взаимно се уведомяват, че изискванията на вътрешното им законодателство за влизане на споразумението в сила са изпълнени.
Становища на комисиите
Законопроектът е разгледан и одобрен от три парламентарни комисии:
- Комисията по транспорт и съобщения
- Комисията по външна политика - с 14 гласа «за», без «против» и «въздържал се»
- Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове - с 10 гласа «за», без «против» и «въздържал се», с подкрепа от депутати от ГЕРБ-СДС, ВЪЗРАЖДАНЕ, ДПС-Ново начало, ИТН и ВЕЛИЧИЕ
Значение за българо-македонските отношения
Както подчерта вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов в словото си, това споразумение е пример за практично и ефективно сътрудничество между двете страни, въпреки че отношенията често са били белязани от емоции и напрежение. Проектът символизира споделена европейска визия и възможност за изграждане на «мостове» между народите.
Източници и контекст
Въз основа на търсенето, ето кратка информация за ратификацията на споразумението за железопътния тунел при Гюешево:
Обща информация
Споразумението за трансграничен железопътен тунел между България и Северна Македония беше подписано на 6 ноември 2025 г. в с. Гюешево. Парламентът на България ратифицира споразумението през февруари 2026 г. (макар че точната дата 13 февруари не се потвърждава от намерените източници).
Резултати от гласуването
При второто четене законопроектът получи мащинска подкрепа - 171 народни представители от всички парламентарни групи гласуваха "ЗА", с изключение на 8 депутати от "Морал, единство, чест", които се въздържаха.
Технически детайли на проекта
- Дължина на тунела: 2,383 метра (1,193.70 м на българска територия, 1,189.30 м на македонска)
- Маршрут: София - Перник - Радомир - Гюешево - граница - Крива Паланка - Белаковци - Куманово - Скопие
- Липсващ участък в България: едва 2,4 км от гара Гюешево до границата
- Липсващ участък в Северна Македония: около 35 км
Значение
Проектът ще осигури директна железопътна връзка между двете страни и е част от европейските транспортни коридори. Строителството на българския участък може да започне през 2026 г.
Забележка: Не намерих информация за политически спорове, противопоставяне или обществени реакции - проектът е приет с почти единодушна подкрепа от всички парламентарни групи.