Прекратяване на правомощията на Антон Славчев като заместник-председател на КОНПИ след подадена оставка

Това гласуване е за приемане на решение за прекратяване на правомощията на Антон Томов Славчев като заместник-председател на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) след подадена от него оставка.

Правно основание

Решението е прието на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и чл. 11, ал. 1, т. 2 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, който предвижда прекратяване на мандата при подаване на оставка.

Контекст и хронология

Антон Славчев пое управлението на обединената КПКОНПИ (Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество) след оставката на Сотир Цацаров през 2022 г. През 2023 г. комисията беше разделена на два отделни органа - КПК и КОНПИ, като Славчев остана изпълняващ длъжността председател и на двете структури.

Оставката е подадена на 11 февруари 2026 г., само дни след като Народното събрание гласува на второ четене закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Законът за закриване на КПК вече е обнародван, като функциите на комисията са преразпределени към Сметната палата, ГДБОП и ДАНС.

Дебат в пленарната зала

По време на разискванията народният представител Ивайло Мирчев от ПП-ДБ поиска процедура за изслушване на Славчев, но той не се яви в парламента. Божидар Божанов от същата парламентарна група подчерта, че КОНПИ е «ощетила държавния бюджет с милиони» заради загубени дела в съда и че «оставката е ужасно закъсняла заради абсолютната неадекватност на господин Славчев».

Костадин Костадинов от «Възраждане» определи ситуацията като «правен абсурд» - оставка от комисия, която вече е обект на законодателни промени. Той също повдигна въпроса за предполагаем «чадър» над кмета на Варна във връзка със сигнал за корупционна схема.

Председателят на Народното събрание Рая Назарян поясни, че няма нормативен акт, който да изисква присъствието на лице, подало оставка.

Политически контекст

През септември 2024 г. ГЕРБ и ДПС-Пеевски гласуваха Славчев да остане начело на антикорупционната комисия, въпреки исканията за неговата оставка от други парламентарни групи. Впоследствие обаче същите политически сили инициираха закриването на КПК.

Парламентарната група на ПП-ДБ беше събрала подписи за искане на оставката на Славчев преди той сам да я подаде, като основните аргументи бяха свързани с неефективната работа на комисията и загубените съдебни дела, довели до изплащане на обезщетения от държавния бюджет.