Ратификация на споразумение за трансграничен железопътен тунел България-Северна Македония при Гюешево - второ гласуване
Депутатите единодушно казаха «да» на първия железопътен тунел между България и Северна Македония - 2,4 км под планината, които ще свържат София и Скопие с влак за първи път в историята.
Този закон е добре, че беше приет - България и Северна Македония най-после ще имат влакова връзка!
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за окончателното приемане (второ четене) на законопроекта за ратифициране на споразумението между правителствата на България и Северна Македония за изграждане на трансграничен железопътен тунел.
Какво представлява проектът
Тунелът при Гюешево ще бъде с обща дължина 2 383 метра, като 1 193,70 м ще преминават през българска територия, а 1 189,30 м - през македонска. Съоръжението ще свърже железопътната линия София - Перник - Радомир - Гюешево с линията Крива Паланка - Куманово - Скопие.
Защо е важен този тунел
В момента между България и Северна Македония няма железопътна връзка. Въпреки че двете страни са съседи, липсата на жп инфраструктура през планинския масив при Деве баир (1163 м надморска височина) възпрепятства директния железопътен транспорт между София и Скопие.
Новият тунел ще:
- Осигури първата железопътна връзка между двете държави
- Стане част от транспортния коридор «Западни Балкани - Източно Средиземноморие»
- Подобри свързаността между Черно море и Адриатическо море
- Предостави по-бърз, по-безопасен и по-екологичен транспорт за пътници и товари
Съдържание на споразумението
Споразумението, подписано на 6 ноември 2025 г. в село Гюешево, регламентира:
- Подготовката и проектирането на тунелното съоръжение
- Изграждането на обекта от двете страни
- Експлоатацията и поддържането на тунела
- Изискването съоръжението да отговаря на стандартите на Европейския съюз и НАТО
Процедурен път
Споразумението подлежи на ратификация съгласно чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на България. Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 15 декември 2025 г. Преди това споразумението е одобрено от:
- Комисията по транспорт и съобщения (15 гласа «за», 1 «въздържал се»)
- Комисията по външна политика (14 гласа «за»)
- Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Севернa Македония вече ратифицира споразумението в края на декември 2025 г., като то влезе в сила от 7 януари 2026 г.
Политически консенсус
Това е един от редките случаи на пълно съгласие в Народното събрание - 171 гласа «за», нито един «против» и само 8 «въздържали се». Както посочи министър Караджов в изказването си, тунелът има значение, което «далеч надхвърля размера му» - той представлява не само инфраструктурен проект, но и символ на добросъседство и общо европейско бъдеще на Балканите.
Източници и контекст
РЕЗЮМЕ
Тема: Ратификация на споразумение за трансграничен железопътен тунел между България и Северна Македония
Какво се случи на 13 февруари 2026:
Народното събрание прие на първо и второ четене законопроекта за ратифициране на споразумението за изграждане на железопътен тунел при Гюешево. Законопроектът получи широка подкрепа от всички парламентарни групи (171 гласа "за").
ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ
За проекта:
- Тунелът е дълъг 2 383 метра (1 193,70 м на българска територия, 1 189,30 м на македонска)
- Свързва жп линията София – Перник – Радомир – Гюешево с Крива Паланка – Куманово – Скопие
- Част от транспортния коридор "Западни Балкани – Източно Средиземноморие"
- Ще осигури липсваща железопътна връзка между България и Северна Македония
Причини за проекта:
- Подобряване на транспортната свързаност между Черно море и Адриатика
- Резултат от дългогодишни усилия за осъществяване на жп връзка София-Скопие
- Стратегическа важност за регионалната инфраструктура
Процес:
- Споразумението е подписано на 6 ноември 2025 г. в Гюешево
- Северна Македония ратифицира споразумението в края на декември 2025 г.
- Влезе в сила от 7 януари 2026 г.
- Комисията по транспорт в НС одобри на първо четене на 12 февруари 2026 г. (15 гласа "за")
Политическа подкрепа:
Консенсус между всички парламентарни групи - безпроблемно гласуване без политически спорове.