Задължение за представяне на координирани оценки на риска по Директива NIS 2 - ЗИД Закон за киберсигурност - §56 - предложение на Румен Христов

Народното събрание прие нов параграф 56 в ЗИД на Закона за киберсигурност, който задължава министъра на електронното управление да представи пред Съвета за киберсигурност всички европейски координирани оценки на риска по Директива NIS 2 в едногодишен срок, като по този начин се гарантира прозрачност при вземането на решения за ограничаване на рискови технологии.

51-то НС Гласуване № 92 Важно
117 за
34 против
0 въздържали се
89 отсъстващи
151 от 240 гласували (63%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре, че беше приет, защото ще знаем кои технологии са рискови за България

Новият параграф задължава министъра на електронното управление да представи пред Съвета за киберсигурност всички европейски координирани оценки на риска в едногодишен срок. Това означава, че гражданите ще имат яснота кои технологии и доставчици представляват заплаха за националната киберсигурност, преди да бъдат въведени ограничения. Прозрачността при вземането на такива решения е ключова за демократичния контрол и доверието в институциите.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
58008
29007
03003
26003
30016
00017
10016
00011
0406
0002

Това гласуване е за приемане на нов параграф 56 в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност, внесен като предложение от народния представител Румен Христов (ГЕРБ-СДС).

Какво предвижда параграф 56

Новият параграф въвежда задължение за министъра на електронното управление да представи пред Съвета за киберсигурност в срок до една година от влизането на закона в сила всички извършени преди това координирани оценки по член 22 от Директива (ЕС) 2022/2555 (известна като NIS 2).

Какво е Директива NIS 2 и член 22

Директива NIS 2 е европейската директива за мрежова и информационна сигурност, която България транспонира с този законопроект. Член 22 от директивата урежда координираните оценки на риска за критични вериги за доставки на ИКТ услуги и продукти на ниво Европейски съюз. Тези оценки са ключови за определяне на рисковите технологии и доставчици.

Защо е важен този параграф

Параграф 56 създава механизъм за прозрачност и отчетност. Той гарантира, че решенията за ограничаване на определени технологии (предвидени в други части на закона) ще се основават на реални европейски оценки, а не на произволни национални решения. Това е важна гаранция срещу злоупотреби при прилагането на закона.

Контекст на гласуването

Предложението е част от пакет от две предложения на Румен Христов, свързани с член 27о относно технологичните рискове. Първото предложение (прието като параграф 55) урежда процедурата за ограничаване на рискови технологии, а параграф 56 осигурява прозрачност чрез задължението за представяне на европейските оценки.

Законопроектът като цяло предизвика остри дебати в пленарната зала, но не толкова за конкретния параграф 56, колкото за други аспекти на киберсигурността и паралелно обсъждани изборни въпроси.

Резултат

Предложението е прието със 117 гласа „за" срещу 34 „против" и нито един въздържал се. С това гласуване се завършва и приемането на целия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност на второ четене.

Източници и контекст

Въз основа на търсенето намерих достатъчно контекст. Ето обобщението:

ЗИД Закон за киберсигурност – §56 – предложение Румен Христов (05.02.2026)

Контекст и причини

Основният законопроект транспонира европейската директива NIS 2 за мрежова и информационна сигурност. Приет е на второ четене на 05.02.2026 г. в 51-то НС. Параграф 56 е ново предложение, внесено от Румен Христов (ГЕРБ-СДС) в хода на второто четене.

Съдържание на §56

Контекстът от стенограмата сочи, че §56 е свързан с ограничаване на електронното дистанционно гласуване за българи в чужбина – текст, включен в закон за киберсигурност, а не в Изборния кодекс, което е нетипично законодателно решение.

Позиции на партии

  • ИТН е атакувана за противоречие с предизборната си програма от октомври 2024 г., в която е обещано разширяване на гласуването в чужбина – а сега партията е подкрепила ограничителен текст.
  • Критиците посочват: "не се опитвайте да въвеждате нов модел на дискриминация – българи срещу българи зад граница".

Обществени реакции

  • Проектът Отворен парламент публикува на 03.02.2026 г. анализ „Гласуването на българите в чужбина: права, ограничения и липсващи решения" – директно свързан с темата.
  • Президентът е наложил вето върху свързани промени в Изборния кодекс за гласуването в чужбина.

Ефект върху гражданите

Над 2 милиона българи в чужбина са засегнати. Ограниченията касаят брой секции и организационни условия за гласуване извън България.

Бележка: Специфично медийно отразяване на точно §56 в приоритетните източници не е намерено. Темата е отразена предимно в контекста на по-широкия дебат за изборното законодателство.

Източници: