Изменения в допълнителните разпоредби и преходни разпоредби на Закона за киберсигурност – параграфи 49-53 (второ гласуване)
Народното събрание прие параграфи 49-53 от ЗИД на Закона за киберсигурност, които въвеждат европейската Директива NIS2, създават изискване за докладване при блокиране на интернет достъп от МВР и определят ВСС като компетентен орган за киберсигурност в съдебната система.
Този закон е добре че беше приет, защото най-накрая въвеждаме европейски стандарти за киберсигурност и контрол върху МВР
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на параграфи 49 до 53 от Закона за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност на второ четене.
Какво се приема с тези параграфи
Гласуването обхваща няколко технически, но важни разпоредби:
Параграф 49 (първоначално номериран като 42)
Съдържа промени в допълнителните разпоредби на закона, включително актуализиране на препратките към европейското законодателство. Законът вече изрично въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2022/2555 (известна като Директива NIS2) относно мерките за високо общо ниво на киберсигурност в Европейския съюз.
Параграф 50
Включва мерки по прилагане на заключенията на Съвета на ЕС относно сигурността на веригата за доставки на ИКТ, одобрени на 17 октомври 2022 година. Това е ключов елемент за защита срещу уязвимости във веригата на доставки на информационни и комуникационни технологии.
Параграф 51 (нов)
Създава се нов параграф 54 в Закона за Министерството на вътрешните работи. Той въвежда изискване когато МВР издава разпореждане за преустановяване на достъп до интернет адреси или за филтриране на интернет трафик, това разпореждане задължително да се включва в доклада по чл. 14, ал. 5 от Закона за киберсигурност. Тази мярка повишава прозрачността и отчетността при ограничаване на интернет достъпа.
Параграфи 52 и 53
Включват промени в Закона за съдебната власт, като се създава нова точка 24 в чл. 30, ал. 2. С нея Висшият съдебен съвет получава функциите на национален компетентен орган за субектите по чл. 4, т. 9 от Закона за киберсигурност – това означава, че съдебната система ще има собствен надзорен орган за киберсигурност.
Защо е важно
Тези разпоредби са част от транспонирането на европейската Директива NIS2, с което България изпълнява задълженията си като държава-членка на ЕС. Директивата разширява значително обхвата на субектите, които трябва да спазват изисквания за киберсигурност, и въвежда по-строги санкции при нарушения.
Особено значима е новата разпоредба за докладване при блокиране на интернет достъп – тя създава механизъм за контрол над действията на изпълнителната власт в чувствителната сфера на ограничаване на онлайн съдържание.
Контекст на дебата
От стенограмата е видно, че по време на заседанието е имало напрежение между политическите сили, включително обвинения от страна на ВЪЗРАЖДАНЕ към ПП-ДБ за координирано гласуване с ГЕРБ-СДС. Независимо от политическите разногласия, законопроектът е приет с убедително мнозинство.
Източници и контекст
Имам достатъчно информация. Ето резюмето:
ЗИД на Закона за киберсигурност – второ гласуване (05.02.2026)
Основни факти
Народното събрание прие на 5 февруари 2026 г. на второ четене измененията в Закона за киберсигурност. Законът е обнародван в Държавен вестник на 13.02.2026 г.
1. Причини за законодателните промени
Промените транспонират Директива (ЕС) 2022/2555 (NIS2) – европейският регламент за мрежова и информационна сигурност, задължителен за всички държави-членки. България е закъсняла с транспонирането (крайният срок беше октомври 2024 г.).
2. Какво се променя
- Разширен обхват: въвеждат се категории "съществени" и "важни" субекти – обхваща повече сектори и средни по размер компании
- По-строги изисквания за сигурност и докладване на инциденти
- По-високи санкции при нарушения
- Преходен период до 1 юни 2026 г. – санкциите са в размер на 50% от стандартните
3. Позиции на партии / Обществени реакции
Не е намерена конкретна информация за партийни дебати около параграфи 49–53 от гласуването.
4. Влияние върху гражданите и бизнеса
Основно засяга бизнеса и публичния сектор (не директно гражданите). Компаниите в критични сектори (енергетика, здравеопазване, финанси, транспорт, ИКТ и др.) трябва да въведат мерки за киберсигурност и да докладват инциденти на регулатора.
За специфичното съдържание на параграфи 49–53 не е намерена медийна информация – те вероятно съдържат технически/процедурни разпоредби без самостоятелно медийно отразяване.
Източници:
- Промените в Закона за киберсигурност и задълженията за бизнеса - Capital.bg
- Парламентът прие на второ четене промени в Закона за киберсигурност - armymedia.bg
- Bulgaria: Parliament Reviews Cybersecurity Act Amendments - Diamatix
- Adopted changes to the Bulgarian Cybersecurity Act - Deloitte
- Законопроект – Parliament.bg