Приемане на параграф 38 от ЗИД на Закона за киберсигурност – дефиниции за дъщерни предприятия и доставчици от трети държави – второ гласуване
Народното събрание прие параграф 38 от ЗИД на Закона за киберсигурност, който въвежда дефиниции за доставчици на ИКТ услуги от трети държави, дъщерни предприятия и основни стопански дейности – технически разпоредби, необходими за транспонирането на европейската Директива NIS 2.
Този закон е добре че беше приет, защото ни защитава от кибератаки на чужди държави
Как гласуваха партиите
Какво представлява това гласуване
Това гласуване е за приемане на параграф 38 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност на второ четене. Параграфът въвежда нови дефиниции в допълнителните разпоредби на закона, които са необходими за транспонирането на европейската Директива NIS 2 (EU 2022/2555).
Какво съдържа параграф 38
Параграфът добавя няколко ключови дефиниции:
„Трета страна – доставчик на услуги в областта на ИКТ, установен в трета държава" – определя се като юридическо лице, установено извън Европейския съюз, което е сключило договор с финансов субект за предоставяне на услуги в областта на информационните и комуникационните технологии.
„Дъщерно предприятие" – препраща към дефиницията в Директива 2013/34/ЕС относно годишните финансови отчети и консолидираните финансови отчети.
„Основни стопански дейности" – определят се чрез препратка към Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
Защо са необходими тези дефиниции
Новите определения са технически необходими за правилното прилагане на закона. Те уточняват:
- Кои чуждестранни доставчици на ИКТ услуги попадат под регулацията
- Как се определят свързаните предприятия в корпоративните структури
- Какво представляват критичните бизнес операции, които трябва да бъдат защитени
Контекст на гласуването
Гласуването се проведе в рамките на по-широкия дебат за промените в Закона за киберсигурност. Въпреки че стенограмата съдържа обширни дискусии за Изборния кодекс и гласуването в чужбина, самият параграф 38 е техническа разпоредба, която не предизвика отделен дебат.
Законът като цяло разширява обхвата на субектите, които трябва да спазват изисквания за киберсигурност, включвайки нови сектори като космически услуги, пощенски и куриерски услуги, управление на отпадъци и производство на храни.
Резултат
Параграф 38 е приет със 116 гласа „за", 34 гласа „против" и 1 глас „въздържал се". Приемането му е част от цялостното транспониране на европейските изисквания за киберсигурност в българското законодателство.
Източници и контекст
ЗИД на Закона за киберсигурност – второ гласуване (05.02.2026)
Основна информация
Законът е приет на второ четене на 5 февруари 2026 г. с 128 гласа "за", 2 "против" и 56 "въздържали се". Влиза в сила от 13 февруари 2026 г. (публикуван в Държавен вестник).
Причини за промените
Законът транспонира Директива NIS 2 (EU 2022/2555) за мрежова и информационна сигурност в българското законодателство – актуализация на действащия закон от 2018 г.
Основни промени
- Разширен обхват на субектите: нови сектори като космически, пощенски/куриерски услуги, управление на отпадъци, производство на храни и химикали
- Субектите се делят на „съществени" (висока критичност) и „важни"
- Периодична санкция от 5 000 лв./ден при неспазване (до 1 юни 2026 г. – 50% намаление)
Параграф 38 – специфично
Не е намерена конкретна публична дискусия или медийно отразяване, свързано изрично с параграф 38. Вероятно е технически параграф от преходните/заключителни разпоредби, без самостоятелно медийно внимание.
Отражение върху гражданите и бизнеса
Засяга предимно организации и бизнеси в критичните сектори. Изискванията включват регистрация, управление на риска и докладване на инциденти. Подробен анализ е публикуван от Capital.bg (16.02.2026).
Източници: