Второ гласуване на ЗИД на Закона за киберсигурност – параграф 35 (нов § 26-31) относно мерки за управление на риска
Народното събрание прие параграфи 26-31 от ЗИД на Закона за киберсигурност, които въвеждат задължителни мерки за управление на риска съгласно европейската Директива NIS2, със 115 гласа „за" срещу 34 „против".
Този закон е добре че беше приет, защото най-сетне България се подготвя сериозно срещу кибератаки
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемането на нови параграфи 26 до 31 от Закона за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност, които въвеждат изискванията на европейската Директива NIS2 (ЕС 2022/2555) относно мерките за управление на риска в областта на киберсигурността.
Какво се гласува
Параграфите въвеждат нова редакция на член 22 от Закона за киберсигурност, озаглавен „Мерки за управление на риска в областта на киберсигурността". Съгласно новия текст, съществените и важните субекти са задължени да предприемат подходящи и пропорционални технически, оперативни и организационни мерки за управление на рисковете за сигурността на мрежовите и информационните системи.
Основни изисквания
Мерките трябва да се прилагат при спазване на принципа за технологична неутралност и като се вземат предвид:
- Последните постижения в областта на киберсигурността
- Съответните европейски и международни стандарти
- Разходите за прилагане на мерките
Целта е да се гарантира ниво на сигурност на мрежовите и информационните системи, съответстващо на съществуващия риск.
Политически контекст
Гласуването е част от по-широкото второ четене на ЗИД на Закона за киберсигурност, който транспонира Директива NIS2 в българското законодателство. България е закъсняла с въвеждането на директивата, която е трябвало да влезе в сила от октомври 2024 г.
Дебатът в пленарната зала беше белязан от политически конфронтации. Представители на „Възраждане" остро критикуваха законопроекта и атакуваха ПП-ДБ за съвместното гласуване с ГЕРБ и ДПС. Ангел Славчев от „Възраждане" поиска прегласуване и директно попита Божидар Божанов „какво му е обещал Бойко Борисов или Пеевски".
Значение за бизнеса
Приемането на тези текстове означава, че стотици организации в България ще трябва да въведат конкретни мерки за киберзащита. Санкциите за неспазване са сравними с тези по GDPR. Законът въвежда и лична отговорност на членовете на управителните органи, които са длъжни да предлагат и организират обучения по киберсигурност за своите служители.
Резултат
Параграфът е приет с 115 гласа „за" и 34 гласа „против", без въздържали се.
Източници и контекст
ЗИД на Закона за киберсигурност – второ гласуване (05.02.2026)
Причини за промените
Законът е приет, за да транспонира европейската Директива NIS2 (ЕС 2022/2555) в българското законодателство. България е закъсняла с въвеждането – директивата е трябвало да влезе в сила от октомври 2024 г. Промените разширяват обхвата на регулацията (вече включва финанси, здравеопазване, транспорт, цифрова инфраструктура и др.) и въвеждат значително по-строги санкции, включително лична отговорност на ръководните органи.
Позиции на партиите
- ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, БСП, ИТН, ДПС-Пеевски – подкрепиха закона. Божидар Божанов (ПП-ДБ) аргументира подкрепата с прилагането на европейска директива.
- Възраждане, ДПС-Ново начало, МЕЧ – гласуваха „въздържали се" / против. Ангел Славчев (Възраждане) атакува публично ПП-ДБ за гласуването съвместно с ГЕРБ и ДПС-Пеевски, питайки „какво им е обещано".
- Критика към МЕУ: Министерството на електронното управление е обвинено в централизиран подход, несъвместим с NIS2 (директивата изисква индивидуална оценка на риска).
Влияние върху бизнеса и гражданите
- Стотици организации ще трябва да въведат мерки за киберзащита и да докладват инциденти.
- Санкциите са сравними по размер с тези по GDPR.
- Действа преходен период до 1 юни 2026 г. – санкции в половин размер.
- Законът е обнародван в Държавен вестник на 13.02.2026 г.
Обществени реакции
Критиките са основно от бизнеса и IT общността – прекалено бюрократичен подход и централизация от страна на МЕУ, което противоречи на духа на NIS2.
Източници: