Отхвърляне на предложение на Костадин Костадинов за § 34 от ЗИД на Закона за киберсигурност – второ гласуване

Депутатите отхвърлиха опита на «Възраждане» да промени текст от Закона за киберсигурност, като партията твърди, че законът създава условия за «външна намеса» и ще натовари финансово бизнеса и гражданите.

51-то НС Гласуване № 74 Важно
31 за
108 против
14 въздържали се
87 отсъстващи
153 от 240 гласували (64%)
AI анализ Позитивен

Добре че отхвърлихме този популистки опит да саботираме киберсигурността на България

«Възраждане» се опита да промени Закона за киберсигурност, твърдейки че той създава условия за «външна намеса». В действителност законът укрепва защитата на България от кибератаки в съответствие с европейските стандарти. Отхвърлянето на това предложение означава, че гражданите и бизнесът ще продължат да разчитат на модерна киберзащита срещу хакерски атаки и дезинформация. Трябва да сме нащрек когато проруски партии се опитват да отслабят националната ни сигурност под претекст за «защита от външна намеса».

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за предложение на Костадин Костадинов и група народни представители от партия «Възраждане» по параграф (29) 34 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност.

Контекст на законопроекта

Законопроектът транспонира европейската директива NIS 2 (Network and Information Security), която разширява обхвата на изискванията за киберсигурност и въвежда по-строги стандарти за защита на критичната инфраструктура. Законът е внесен от Министерския съвет и е приет на първо гласуване на 20 февруари 2025 г.

Позиция на «Възраждане»

Партия «Възраждане» се противопоставя на законопроекта като цяло, като техните представители го определят като проблематичен от няколко аспекта:

  • Геополитически контрол: Според депутата Димчо Димчев законът е «част от геополитически процес на контрол над информация, избори и обществени нагласи». Особено критикувана е промяната на дефиницията от «заплаха за държава-членка» към «заплаха за колективната отбрана на НАТО», което според тях «развързва ръцете за външна намеса».

  • Финансова тежест за бизнеса: Депутатът Ангел Славчев твърди, че законът ще принуди IT бизнеса да инвестира «милиарди» и ще натовари сметките на българските граждани, включително за услугите на мобилните оператори.

  • Свръхрегулация: Партията квалифицира законодателството като прекомерна регулация, която ще създаде административна и финансова тежест.

Конкретното предложение на «Възраждане» по § 34 вероятно цели да смекчи задължителния характер на определени разпоредби или да ограничи обхвата на регулацията. В дебатите партията е настоявала решенията на правителството да имат «препоръчителен характер» вместо задължителен.

Резултат от гласуването

Предложението на Костадин Костадинов е отхвърлено с убедително мнозинство: 31 гласа «за», 108 гласа «против» и 14 «въздържали се». Това означава, че оригиналният текст на законопроекта, предложен от Министерския съвет, остава непроменен в тази част.

Практическо значение

Отхвърлянето на предложението означава, че изискванията за киберсигурност остават задължителни и в пълния обхват, предвиден от европейската директива. Общините, мобилните оператори и други «съществени субекти» ще трябва да изпълняват по-строгите стандарти за защита на информационните системи.

Източници и контекст


ЗИД на Закона за киберсигурност – второ гласуване (05.02.2026)

Контекст и причини за промените

Законът транспонира европейската директива NIS 2 (за мрежова и информационна сигурност), с цел разширяване на обхвата и въвеждане на по-строги изисквания за киберсигурност в ключови сектори. Приет е на второ четене на 6 февруари 2026 г. и публикуван в Държавен вестник на 13 февруари 2026 г., когато влиза в сила.

Предложение на Костадин Костадинов и група (§34)

„Възраждане" е внесла предложения срещу конкретни текстове от закона. Техният представител Димчо Димчев е аргументирал, че законът не е само техническа регулация, а „част от геополитически процес на контрол над информация, избори и обществени нагласи". Промяната на дефиницията от „заплаха за държава-членка" към „заплаха за колективната отбрана на НАТО" е определена като „развързване на ръцете за външна намеса". Ангел Славчев от „Възраждане" е квалифицирал законодателството като „свръхрегулация за бизнеса". Предложението на партията за препоръчителен характер на правителствените решения не е прието.

Ефект върху гражданите и институциите

  • Общините стават „съществени субекти" – с по-строги изисквания за защита на информационните им системи.
  • „Възраждане" предупреждава за риск от цензура, допълнителна финансова тежест за гражданите и ограничаване на националния суверенитет.

Бележка

Специфична медийна информация за точното съдържание на §(29)34 от предложението на Костадинов не е открита в проверените източници.


Източници: