Закон за киберсигурност (второ гласуване) – параграф 32 – редакционно предложение на Петя Димитрова
Народното събрание прие с 104 гласа „за" редакционно предложение на Петя Димитрова за параграф 32 от Закона за киберсигурност, внесено по реда на член 79, алинея 7, точка 2 от ПОДНС. Предложението е част от второто гласуване на законопроекта, транспониращ европейската директива NIS2.
Този закон е добре, че беше приет, защото укрепва защитата ни срещу кибератаки по европейски стандарти
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за редакционно предложение на народния представител Петя Димитрова по реда на член 79, алинея 7, точка 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, касаещо параграф 32 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност.
Контекст на законопроекта
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност транспонира Директива 2022/2555 на ЕС (известна като NIS2), която влезе в сила през октомври 2024 година. Целта е да се повиши нивото на киберсигурност в България чрез разширяване на обхвата на задължените субекти и въвеждане на по-строги изисквания за различни сектори.
Какво представлява предложението
Редакционното предложение на Петя Димитрова се внася по член 79, алинея 7, точка 2 от ПОДНС, който позволява на народни представители да правят редакционни корекции в текстове между заседанията на комисията и пленарното заседание. Такива предложения обикновено целят прецизиране на формулировки, отстраняване на технически грешки или подобряване на яснотата на законодателния текст, без да променят съществено съдържанието.
Спорен контекст
Законопроектът като цяло предизвика остри дебати в пленарната зала. Опозиционни партии квалифицираха приетите промени като „фатална историческа грешка" и призоваха президента Илияна Йотова да наложи вето. Основната критика е насочена към разпоредби, които според критиците дават възможност за държавен контрол върху използвания от частни фирми софтуер.
В същото пленарно заседание бяха разгледани множество предложения за промени в параграфи, свързани с броя на избирателните секции в чужбина, което допълнително нажежи политическата атмосфера.
Резултат от гласуването
Предложението на Петя Димитрова е прието със 104 гласа „за", 30 гласа „против" и 4 „въздържали се". Това показва относително широка подкрепа за конкретната редакция, въпреки общите разногласия по законопроекта.
Източници и контекст
Ето кратко резюме на намерената информация:
ЗИД на Закона за киберсигурност – второ гласуване (05.02.2026)
Основни факти
Законът е приет на второ четене на 5 февруари 2026 г. и е обнародван в Държавен вестник на 13 февруари 2026 г.
1. Причини за промените
Законът транспонира EU Директива 2022/2555 (NIS2), в сила от октомври 2024 г. Целта е повишаване на нивото на киберсигурност чрез разширяване на обхвата и въвеждане на по-строги изисквания за редица сектори. Преходен период за санкции (половин размер) е предвиден до 1 юни 2026 г.
2. Позиции на партии / критики
Фрагментът от стенограмата показва остра опозиционна критика – говорителят (изглежда от опозицията) квалифицира приетите поправки като "фатална историческа грешка" на 51-то НС и призовава президента Илияна Йотова да наложи вето, по аналогия с президента Плевнелиев от 2016 г. Депутатът Джейхан Ибрямов (АПС) също е призовал президента да преразгледа приетите промени.
Критиката около контрол върху използвания от частни фирми софтуер е идентифицирана като основен спорен момент в закона.
3. Обществени реакции
Намерени са ограничени публични реакции — основно от бизнес среди и НПО сектор по повод по-ранни консултации (Министерство на електронното управление отхвърлило становище на Meta). Масов обществен дебат не е документиран в намерените източници.
4. Ефект върху гражданите
Разширен обхват на задължените субекти, по-строги изисквания за сигурност и нови санкции. Спорните разпоредби касаят потенциален държавен контрол върху софтуера на частни организации.
Специфично предложение на Петя Димитрова (§32) не е намерено в медийните източници — вероятно е технически детайл, документиран само в парламентарните стенограми.
Източници: