Предложение на Мая Димитрова за редакция на нов параграф 31 – ЗИД на Закона за киберсигурност – второ гласуване
Народното събрание отхвърля предложението на Мая Димитрова (БСП) за редакция на нов параграф 31 от ЗИД на Закона за киберсигурност, което целеше удължаване на срока за извеждане от употреба на технологии, определени като рискови за националната сигурност.
Добре че това предложение беше отхвърлено – националната сигурност не търпи компромиси
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за предложение на народния представител Мая Димитрова (БСП) за редакция на нов параграф 31 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност.
Контекст на гласуването
Законопроектът транспонира европейската Директива NIS2 (2022/2555), която въвежда по-строги изисквания за киберсигурност в редица сектори. Параграф 31 е нов текст, който урежда преходни разпоредби, свързани с извеждането от употреба на технологии и оборудване, определени като „ограничени" от гледна точка на националната сигурност.
Какво предлага редакцията
Предложението на Мая Димитрова е насочено към удължаване на срока, в който засегнатите субекти трябва да преустановят използването на такива ограничени технологии. Според наличната информация, редакцията цели да осигури по-дълъг преходен период (5 години вместо по-краткия срок, предвиден в оригиналния текст), което би дало на бизнеса и публичните организации повече време да заменят съществуващите системи и оборудване.
Политическа обстановка
Гласуването се провежда в контекста на остри политически сблъсъци в пленарната зала. Представителят на „Възраждане" Ангел Славчев отправя публични обвинения към ПП-ДБ, че гласуват заедно с ГЕРБ по указание на Борисов или Пеевски, като квалифицира целия законопроект като „под всякаква критика". Дебатът е съпроводен и от продължително обсъждане на други въпроси, включително закриване на избирателни секции в чужбина.
Резултат от гласуването
Предложението е отхвърлено с 34 гласа „за", 74 „против" и 43 „въздържали се". Това означава, че редакцията на Мая Димитрова не е приета и параграф 31 остава в първоначалния вариант, предложен от комисията или вносителя.
Значение
Отхвърлянето на предложението означава, че организациите, използващи технологии, които бъдат определени като рискови за националната сигурност, ще трябва да ги заменят в по-краткия срок, без допълнителния гратисен период, който БСП предлага. Това може да създаде финансово натоварване за част от бизнеса и публичния сектор, които ще трябва да инвестират в нови решения за по-кратко време.
Източници и контекст
ЗИД на Закона за киберсигурност – второ гласуване (05.02.2026)
Контекст и причини за промените
Законопроектът транспонира EU Директива NIS2 (2022/2555), която замени NIS1 от октомври 2024 г. България се забави с приемането – първото четене беше 4 месеца след срока.
Основни промени
- Разширяване на обхвата: нови сектори задължени да спазват изисквания – космос, пощенски услуги, управление на отпадъци, хранително-вкусова промишленост, химикали
- Субектите са разделени на „съществени" и „важни" (с различни санкции)
- Периодични санкции до 5 000 лв./ден при неизпълнение
- Преходен период до 1 юни 2026 г. – санкциите са наполовина
Политически позиции
- Възраждане (Ангел Славчев): рязко против. В стенограмата Славчев атакува ПП-ДБ, питайки публично Божанов какво са му „обещали" Борисов и Пеевски, за да гласуват заедно с ГЕРБ. Квалифицира закона като „под всякаква критика".
- ПП-ДБ: гласували „за" заедно с ГЕРБ, въпреки критики.
- БСП – Мая Димитрова: предложила редакция (§31) – исканo по-дълъг срок (5 г.) за извеждане от употреба на „ограничени технологии"; не е прието.
Ефект за гражданите и бизнеса
Законът засяга хиляди организации – средни и големи предприятия в критичните сектори. Задължителна регистрация, мерки за сигурност и уведомяване при инциденти. Публикуван е в Държавен вестник на 13.02.2026.
Обществени реакции
Бизнесът изразява притеснения за административна тежест. Не са намерени данни за масови граждански протести.
Източници: