Нов параграф 30 към ЗИД на Закона за киберсигурност – второ гласуване – разширяване обхвата на субектите

Народното събрание прие нов параграф 30 от ЗИД на Закона за киберсигурност, който разширява обхвата на субектите със задължения за киберсигурност, включвайки критични инфраструктури, образователни институции с научноизследователска дейност и публични органи, предоставящи електронни услуги. Гласуването премина със 118 гласа "за" срещу 34 "против" в изпълнение на европейската директива NIS2.

51-то НС Гласуване № 64 Важно
118 за
34 против
1 въздържали се
87 отсъстващи
153 от 240 гласували (64%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре че беше приет, защото най-накрая защитава критичната ни инфраструктура от кибератаки

Новият параграф разширява изискванията за киберсигурност към болници, университети, енергийни дружества и всички публични органи, които предоставят електронни услуги на гражданите. За обикновените хора това означава по-сигурни лични данни и по-малък риск от срив на важни системи като здравеопазване или електроснабдяване. България изпълнява европейската директива NIS2 и се присъединява към общите стандарти за киберзащита в Европейския съюз.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за приемането на нов параграф 30 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност при второто му гласуване в Народното събрание.

Какво се гласува

Параграф 30 въвежда разширени критерии за определяне на субектите, попадащи под изискванията за киберсигурност. Текстът дефинира няколко категории организации:

  • Субекти със значително въздействие върху обществената безопасност, сигурност или здраве
  • Субекти, чието смущение би предизвикало системен риск, особено при трансгранично въздействие
  • Критично значими субекти на национално или регионално равнище за конкретен сектор или взаимозависими сектори
  • Критични субекти съгласно европейската Директива (ЕС) 2022/2557 за устойчивостта на критичните субекти
  • Субекти, предоставящи услуги за регистрация на имена на домейни
  • Образователни институции, когато извършват научноизследователски дейности от критично значение в секторите по Приложение I и Приложение II
  • Лица, осъществяващи публични функции, които предоставят административни услуги по електронен път

Контекст на гласуването

Законопроектът транспонира европейската директива NIS2 (EU 2022/2555) за мрежова и информационна сигурност. Целта е да се актуализира действащият закон от 2018 година и да се разшири обхватът му с нови сектори като космос, пощенски услуги, управление на отпадъци, хранително-вкусова промишленост и химикали.

Политическа обстановка

Гласуването протече в напрегната атмосфера. Партия ВЪЗРАЖДАНЕ остро критикува законопроекта, като народният представител Ангел Славчев обвини ПП-ДБ, че гласуват заедно с ГЕРБ и ДПС. Славчев определи закона като "под всякаква критика" и твърди, че той ще принуди ИТ-бизнеса да инвестира значителни средства.

По време на дебатите се наблюдаваше обструкция, като представители на различни партии изреждаха данни за избирателни секции в чужбина, което не е пряко свързано със законопроекта за киберсигурност.

Резултат от гласуването

Предложението за нов параграф 30 е прието с убедително мнозинство: 118 гласа "за", 34 гласа "против" и 1 глас "въздържал се".

Значение

Приемането на този параграф разширява значително кръга от организации, които ще бъдат задължени да спазват изискванията за киберсигурност. Това засяга както частния сектор, така и публичните институции, предоставящи електронни услуги.

Източници и контекст

ЗИД на Закона за киберсигурност – второ гласуване (05.02.2026)

Причини за промените

Законът транспонира европейската директива NIS2 (EU 2022/2555) за мрежова и информационна сигурност. Актуализира действащия закон от 2018 г. и разширява обхвата му с нови сектори: космос, пощенски услуги, управление на отпадъци, хранително-вкусова промишленост и химикали.

Политически позиции

  • ВЪЗРАЖДАНЕ (Ангел Славчев) – остро против. Обвинява ПП-ДБ, че гласуват заедно с ГЕРБ/Борисов и ДПС/Пеевски, без да обяснят защо. Твърди, че законопроектът е "под всякаква критика" и ще принуди ИТ-бизнеса да инвестира "милиарди". Иска прегласуване на ключови текстове.
  • ПП-ДБ – подкрепят закона (включително чрез Божидар Божанов), което е предмет на остра критика от Възраждане.
  • ГЕРБ и ДПС – също подкрепят.

Парламентът гласува удължаване на работния ден до приемането на промените. Законът е приет на второ четене на 5 февруари 2026 г. и обнародван в Държавен вестник на 13 февруари 2026 г.

Ефект върху гражданите и бизнеса

  • Разширени задължения за компании в "съществени" и "важни" сектори.
  • Нови изисквания за оценка на риска и докладване на инциденти.
  • Преходен период до 1 юни 2026 г. – санкциите са в размер на 50% от пълната стойност.

Обществени реакции

Критики от бизнеса – очаквани значителни разходи. Политическото напрежение е около нестандартното гласуване на ПП-ДБ заедно с управляващото мнозинство.


Източници: