Приемане на параграфи 19-24 от ЗИД на Закона за киберсигурност - сертифициране на киберсигурността и преходни разпоредби

Народното събрание прие параграфи 19-24 от ЗИД на Закона за киберсигурност със 119 гласа "за" срещу 34 "против", като текстовете регламентират сертифицирането на ИКТ продукти и услуги по европейски схеми за киберсигурност и въвеждат заключителни разпоредби, включително отлагане на норми от Изборния кодекс до 2028 г.

51-то НС Гласуване № 56 Важно
119 за
34 против
0 въздържали се
87 отсъстващи
153 от 240 гласували (64%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре че беше приет, защото най-накрая ще имаме европейски стандарти за киберсигурност

Законът въвежда система за сертифициране на цифрови продукти и услуги по европейски схеми за киберсигурност, което гарантира по-високо ниво на защита. За обикновените граждани това означава, че приложенията, устройствата и онлайн услугите, които използват, ще отговарят на строги стандарти за сигурност. Като членове на Европейския съюз е важно да хармонизираме законодателството си и да защитим данните на българите в цифровото пространство.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
57009
32004
03003
26003
30016
00017
10016
00011
0406
0002

Това гласуване е за приемане на параграфи 19-24 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност при второ четене.

Какво включват параграфи 19-24

Гласуваните текстове обхващат няколко ключови области:

Сертифициране на киберсигурността (член 24)

Параграф 28 изменя член 24, който регламентира сертифицирането на киберсигурността. Според новата разпоредба Министерският съвет може с постановление, прието по предложение на Съвета по киберсигурността, да създаде изисквания към съществените и важните субекти да използват сертифицирани ИКТ продукти, услуги и процедури. Сертифицирането трябва да бъде в рамките на европейските схеми за киберсигурност, приети съгласно Регламент (ЕС) 2019/881.

Преходни и заключителни разпоредби

Гласуван е нов параграф 4, който отлага влизането в сила на определени разпоредби от Изборния кодекс от 1 януари 2025 г. на 1 януари 2028 г. Това е технически текст, свързан с координацията между различни нормативни актове.

Комисията е приела предложение на народния представител Георги Кръстев за промяна на наименованието на подразделението от "Преходни и заключителни разпоредби" на "Заключителна разпоредба".

Контекст на законопроекта

Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 12 декември 2024 г. и е приет на първо гласуване на 20 февруари 2025 г. Целта е транспониране на Директива (ЕС) 2022/2555 (NIS2) в българското законодателство.

Дебат в пленарна зала

По време на заседанието се разгоря остър политически дебат, макар и не пряко свързан с конкретните параграфи. Представители на ВЪЗРАЖДАНЕ поискаха прегласуване и отправиха критики към коалиционното гласуване между различни парламентарни групи. Депутатът Ангел Славчев заяви, че законопроектът ще изисква значителни инвестиции от IT бизнеса.

Паралелно с това се водеше дискусия относно секции за гласуване в чужбина, като представители на различни партии изреждаха статистики за гласуване в секции във Великобритания, САЩ и Турция, въпреки че това не е пряко свързано с гласуваните параграфи.

Резултат

Параграфи 19-24 са приети с 119 гласа "за" и 34 "против", без въздържали се.

Източници и контекст

ЗИД на Закона за киберсигурност – второ гласуване (05.02.2026)

Основен контекст

На 5 февруари 2026 г. 51-то Народно събрание прие на второ четене измененията в Закона за киберсигурност. Законът е обнародван в Държавен вестник на 13.02.2026 г. (бр. 17).

1. Причини за промените

Основната причина е транспонирането на Директива (ЕС) 2022/2555 (NIS2) в националното законодателство — директивата е в сила от януари 2023 г. и замени напълно старата NIS1 от 18 октомври 2024 г. България беше закъсняла с транспонирането.

2. Ключови промени

  • Разширяване на обхвата до 18 сектора (от „висока критичност" и „други критични")
  • Нови задължения: управление на риска, докладване на инциденти, сигурност на веригата на доставки
  • Лична отговорност на ръководните органи при неизпълнение
  • Значително завишени санкции (сравними с GDPR)
  • Преходен период до 1 юни 2026 г. — санкциите са 50% от стандартния размер

3. Позиции на партии / обществени реакции

Няма публично достъпна информация за разногласия между партиите — законът изглежда приет без съществена опозиция. Параграфи 19–24 конкретно не са отразени подробно в медиите.

4. Влияние върху гражданите и бизнеса

  • Засяга пряко организации в енергетика, транспорт, здравеопазване, ВиК, цифрова инфраструктура, пощи, химикали, храни и др.
  • Косвено засяга доставчици и партньори на регулираните субекти
  • Общините също попадат под новите изисквания

Заключение: Конкретните параграфи 19–24 не са отразени детайлно в медиите — промяната е техническа и е приета без публичен дебат.

Източници: