Отхвърлено предложение на Костадин Костадинов за отпадане на § 6 от ЗИД на Закона за киберсигурност

Депутатите от ВЪЗРАЖДАНЕ искаха да отпадне параграф от закона за киберсигурност, но дебатът се превърна в ожесточен сблъсък за правото на глас на българите в чужбина - едните четяха данни за секции в Турция, другите за Лондон и САЩ.

51-то НС Гласуване № 45 Важно
30 за
102 против
19 въздържали се
89 отсъстващи
151 от 240 гласували (63%)
AI анализ Позитивен

Добре, че това предложение беше отхвърлено - киберсигурността не трябва да става заложник на политически спорове

Предложението целеше премахване на параграф 6 от Закона за киберсигурност, който укрепва защитата на националната ни цифрова инфраструктура. Вместо конструктивен дебат, дискусията се изроди в политическо противопоставяне за гласуването на българите в чужбина - тема, която няма нищо общо с киберсигурността. За обикновените граждани запазването на този параграф означава по-добра защита срещу хакерски атаки и кибер заплахи. В епоха на цифрови войни и дезинформация, България има нужда от силен закон за киберсигурност, а не от политически игри.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за предложение на Костадин Костадинов и група народни представители от партия ВЪЗРАЖДАНЕ за отпадане на параграф 6 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност.

Контекст на гласуването

Въпреки че формално гласуването е в рамките на Закона за киберсигурност, дебатът в пленарната зала се е фокусирал изцяло върху съпътстващи промени в изборното законодателство, свързани с ограничаването на броя на избирателните секции извън Европейския съюз.

Същност на спора

Предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ е мотивирано с твърдението, че законопроектът създава рамка за ограничаване на гласуването на български граждани извън ЕС. Според вносителите липсва анализ на конкретни и доказани рискове, който да обоснове подобни ограничения.

От стенограмата става ясно, че дебатът се е превърнал в сблъсък между две противоположни позиции:

Позиция на ВЪЗРАЖДАНЕ и подкрепящите ги: Депутати от партията са изчитали подробни данни за секции в Турция, твърдейки че ПП-ДБ, МЕЧ, ВЕЛИЧИЕ и «турските партии» искат да запазят гласовете от секции, където над 90% от гласовете отиват за ДПС и АПС. Аргументът е, че срещу един глас на българин в САЩ или Великобритания стоят три гласа от Турция.

Позиция на ПП-ДБ: Представители на коалицията са изчитали данни за секции във Великобритания и САЩ, посочвайки че ГЕРБ, ВЪЗРАЖДАНЕ, БСП и ИТН искат да лишат от право на глас хиляди български граждани в тези държави. Те са цитирали конкретни секции в Лондон, Манчестър, Орландо и други градове с детайлна разбивка как са гласували избирателите.

Политически контекст

Гласуването се провежда в период на остър дебат за ограничаването на избирателните секции в чужбина до максимум 20 извън ЕС. Президентът Илияна Йотова е наложила вето на свързаните промени в Изборния кодекс, определяйки ги като непространни.

Депутатът Тошко Йорданов от ИТН е изразил «неприятното съмнение, че някое посолство е звъняло на няколко парламентарни групи», алюзия за външна намеса в законодателния процес.

Практически последици

С отхвърлянето на предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ, параграф 6 остава част от законопроекта. Това означава, че текстът продължава напред в законодателния процес без предложените от опозицията промени.

Източници и контекст

Ето кратко резюме на намерената информация:


ЗИД на Закона за киберсигурност – параграф 6, предложение на Костадинов

Контекст на законопроекта

ЗИД на Закона за киберсигурност е приет на второ четене от 51-то Народно събрание и е обнародван в Държавен вестник на 13.02.2026. Основната цел е транспониране на европейската Директива NIS2 (EU 2022/2555) – нови задължения за бизнеса в сферата на мрежовата и информационна сигурност.

Предложението на Костадинов (§6, § 1 да отпадне)

Костадин Костадинов и група народни представители са внасяли предложения срещу конкретни разпоредби. Аргументацията (видна от стенограмата) е, че:

  • Законопроектът подготвя терена за ограничаване на гласуването на български граждани извън ЕС, без да решава реалните проблеми на Изборния кодекс.
  • Липсва анализ на конкретни, доказани и непреодолими рискове, което прави ограничителните мерки непропорционални.

Паралелен политически контекст

Промените в Изборния кодекс (отделен, но свързан процес) ограничиха секциите извън ЕС до максимум 20 – мярка, критикувана от опозицията и от самите избиратели зад граница като „законодателен произвол". Президентът Йотова наложи вето на промените в Изборния кодекс (11.02.2026).

Бележка

Конкретна медийна информация само за §6 от ЗИД на Закона за киберсигурност (в контекста на гласуването за изборни секции) е ограничена – темата е преплетена с по-широкия дебат за Изборния кодекс.


Източници: