Ограничаване на избирателните секции извън ЕС до 20 броя – ЗИД на Изборния кодекс – параграф 3 (преномериран като параграф 5)

Народното събрание прие с 114 гласа "за" ограничение на избирателните секции извън ЕС до максимум 20 броя, което ще затрудни гласуването на българската диаспора в държави като САЩ, Турция и Обединеното кралство. Президентът Йотова наложи вето върху разпоредбата, определяйки я като противоконституционна.

51-то НС Гласуване № 41 Важно
114 за
84 против
10 въздържали се
32 отсъстващи
208 от 240 гласували (87%)
AI анализ Критичен

Този закон не трябваше да се приема – отнема правото на глас на стотици хиляди българи в чужбина

Законът ограничава избирателните секции извън Европейския съюз до едва 20 броя в цели държави, независимо от броя на живеещите там българи. Това означава, че стотици хиляди наши сънародници в САЩ, Турция и Великобритания ще бъдат практически лишени от възможността да гласуват, защото най-близката секция може да е на стотици километри от тях. Президентът наложи вето с основание – ограничаването на избирателното право е удар срещу демокрацията и противоречи на европейските ценности за равенство на гражданите.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
58305
03204
32001
02504
90010
01403
15011
0092
0802
0200

Какво се гласува

Това гласуване е за приемане на параграф 3 (преномериран като параграф 5) от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс на второ четене. Конкретната разпоредба въвежда таван от максимум 20 избирателни секции в държави извън Европейския съюз, които не са в рамките на дипломатическите и консулските представителства.

Контекст на дебата

Гласуването се проведе в изключително напрегната атмосфера с множество процедурни спорове. Преди самото гласуване имаше искания за проверка на кворума и прегласуване на предходни процедури. Работният ден беше удължен специално за приключване на разглеждането на законопроекта.

Позиции на партиите

Подкрепящи (ГЕРБ-СДС, ВЪЗРАЖДАНЕ, БСП, ИТН):
Вносителите от ВЪЗРАЖДАНЕ и подкрепящите ги партии не представиха подробни мотиви в стенограмата, но настояваха за стриктно придържане към процедурите и бързо гласуване.

Против (ПП-ДБ, АПС):

  • Божидар Божанов (ПП-ДБ) посочи, че ограничаването на правата на българските граждани да гласуват извън ЕС е неприемливо без компенсация като дистанционно електронно гласуване – опция, за която гражданите вече са се произнесли на референдум.
  • Стела Николова (ПП-ДБ) подчерта, че се ограничават не само права, но и задължения на български граждани, като отхвърли аргументите за езикова компетентност или данъчен принос.
  • Хюсни Адем и Танер Али (АПС) определиха промените като "продължение на възродителния процес", който лишава граждани от фундаменталното им право на глас. Те припомниха, че българите в Турция са били насилствено прокудени от комунистическия режим.
  • Джейхан Ибрямов (АПС) представи подробен списък с избирателни секции в Обединеното кралство, които ще бъдат закрити, и конкретния брой граждани, които ще бъдат лишени от възможност да гласуват.
  • Асен Василев (ПП-ДБ) изброи десетки секции и посочи как гласовете в тях са се разпределили между партиите, демонстрирайки, че ограниченията ще засегнат избиратели на всички политически сили.

Резултат и последици

Параграфът е приет със 114 гласа "за", 84 "против" и 10 "въздържали се". На 11 февруари 2026 г. президентът Илияна Йотова наложи вето върху този и още два параграфа от закона, като мотивира решението си с нарушаване на конституционния принцип за равенство и поставяне на българите извън ЕС в по-неблагоприятно положение.

Значение

Това гласуване има пряко въздействие върху стотици хиляди български граждани, живеещи в държави като САЩ, Канада, Русия, Турция и Обединеното кралство (след Брекзит вече извън ЕС). Ограничаването на секциите до 20 на практика означава, че значителна част от диаспората ще бъде лишена от реална възможност да упражни правото си на глас.

Източници и контекст

ЗИ на Изборния кодекс – § 3 (→ § 5), 05.02.2026, 51-во НС

Същност на промяната

Параграф 3 (станал § 5) от Закона за изменение на Изборния кодекс е свързан с ограничаване на броя избирателни секции извън ЕС. Прието на 5 февруари 2026 г., законът въвежда таван от максимум 20 избирателни секции в държави извън дипломатическите и консулски представителства за страни, които не са членки на ЕС.

Позиции

  • Управляващото мнозинство прокарва промените въпреки процедурни затруднения – преди приемането е имало проблеми с кворум и прегласувания в пленарна зала.
  • Опозицията (вкл. депутати като Йордан Иванов) блокира с процедурни хватки – искания за проверка на кворум и прегласуване, видно и от стенограмата.

Президентско вето (11.02.2026)

Президентът Илияна Йотова наложи първото си вето върху § 1, § 2 и § 3 от закона на 11 февруари 2026 г. Мотивите:

  • Нарушава принципа на равенство от Конституцията
  • Поставя българите извън ЕС в по-неблагоприятно положение спрямо тези в ЕС
  • Държавата е длъжна да осигури равни условия за упражняване на изборни права навсякъде

Обществени реакции

Темата е чувствителна заради многобройната българска диаспора (особено в Русия, Турция, САЩ). Критиците виждат в промяната политически мотив за ограничаване на определен вот.

Ефект върху гражданите

Българите в страни извън ЕС (напр. Русия, Украйна, Турция) ще имат значително по-малко секции за гласуване, което на практика затруднява упражняването на вота им.

Източници: