Заключителна разпоредба към ЗИД на Изборния кодекс – ограничаване на секциите извън ЕС и замяна на машинното гласуване – второ гласуване

Народното събрание прие на второ четене Заключителната разпоредба към промените в Изборния кодекс, които ограничават изборните секции извън ЕС до 20 в държава и заменят машинното гласуване със скенери. Законопроектът, подкрепен от ГЕРБ, ВЪЗРАЖДАНЕ, БСП и ИТН, беше критикуван от ПП-ДБ и АПС като нарушение на конституционните права на българските граждани в чужбина и впоследствие получи президентско вето.

51-то НС Гласуване № 37 Средно
116 за
68 против
19 въздържали се
37 отсъстващи
203 от 240 гласували (85%)
AI анализ Критичен

Този закон не трябваше да се приема – той ограничава правото на глас на българите в чужбина

Законът ограничава изборните секции извън Европейския съюз до максимум 20 на държава и премахва машинното гласуване. Това означава, че стотици хиляди българи, живеещи в чужбина, ще бъдат практически лишени от възможността да упражнят конституционното си право на глас. Демокрацията не трябва да има географски граници – всеки български гражданин заслужава равен достъп до изборния процес, независимо къде живее.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
61005
03015
32001
02306
90010
01304
14012
0092
0082
0200

Какво се гласува

Това гласуване е за приемане на Заключителната разпоредба към Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс на второ четене. Заключителната разпоредба включва технически корекции в препратките между членовете на кодекса (например в член 375 се коригира препратката от "член 14, точки 2-4" на "член 14, алинеи 2-5").

Контекст на целия законопроект

Този законопроект е внесен от депутати от ВЪЗРАЖДАНЕ (Костадин Костадинов, Петър Петров и Цончо Ганев) и въвежда две основни промени:

1. Ограничаване на изборните секции извън Европейския съюз до максимум 20 в една държава. Това на практика драстично намалява възможността за гласуване на български граждани в Турция, Русия и други страни извън ЕС, където досега се откриваха стотици секции.

2. Замяна на машинното гласуване със скенери за отчитане на хартиени бюлетини.

Позиции на парламентарните групи

ЗА промените (116 гласа): ГЕРБ-СДС, ВЪЗРАЖДАНЕ, БСП и "Има такъв народ". Аргументите им включват твърдения за контролиран вот в чужбина, особено в Турция, където според тях масово се гласува за етнически турски партии.

ПРОТИВ промените (68 гласа): ПП-ДБ, АПС (Алианс за права и свободи), ДПС-Ново начало. Те определят законопроекта като "покушение срещу избирателните права" и посочват, че конституцията гарантира еднакви права на всички български граждани, независимо къде се намират.

ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ (19 гласа): Депутати, които отхвърлят промени в Изборния кодекс непосредствено преди избори по принципни съображения.

Защо е важно

Дебатът в пленарната зала беше изключително остър. Представители на ПП-ДБ обвиниха вносителите в "продължение на възродителния процес", докато депутати от ВЪЗРАЖДАНЕ представиха статистики за гласуването по секции в Турция, твърдейки, че мнозинството от гласовете там отиват за "турските партии".

От АПС сезираха ПАСЕ и ОССЕ, квалифицирайки промените като "сериозно отстъпление от демократичните стандарти". Впоследствие президентът Илияна Йотова наложи вето върху приетите текстове за ограничаване на секциите извън ЕС с аргумент за нарушаване на конституционното равенство при упражняване на правото на глас.

Оценка от демократична гледна точка

От гледна точка на либералната демокрация и европейските ценности, ограничаването на правото на глас на граждани въз основа на тяхното местонахождение представлява проблематична практика. Правото на глас е фундаментално политическо право и неговото ограничаване трябва да бъде обосновано с изключително сериозни съображения, а не с партийни електорални сметки.

Източници и контекст

ЗИ на Изборния кодекс – второ гласуване, 5 февруари 2026 г.

Контекст и причини за промените

На 5 февруари 2026 г. 51-ото Народно събрание окончателно прие промени в Изборния кодекс, свързани основно с ограничаването на изборните секции в страни извън ЕС до максимум 20. Промените бяха прокарани за около 8 дни, формално по предложение на "Възраждане", с подкрепата на ГЕРБ, "Има такъв народ", "Възраждане" и части от БСП.

Паралелно бяха приети и текстове за замяна на машинното гласуване със скенери за отчитане на хартиени бюлетини и съставяне на избирателни списъци по данни от последното национално преброяване.

Позиции на партиите

  • ПП-ДБ (Манол Пейков) – категорично против. По стенограмата, Пейков е произнесъл реч за "европейската ориентация на България" и е влязъл в остър конфликт с депутати от "Възраждане" – председателят дори го е отстранил от залата след инцидент.
  • Възраждане – вносител на ограничението за секциите извън ЕС; в противоречие с ПП-ДБ по европейската тематика.
  • ГЕРБ, ИТН, части от БСП – гласували "за" промените.

Последствия и реакции

  • Президентът Илияна Йотова наложи вето (първото си) върху приетите текстове за ограничаване на секциите извън ЕС (§1, §2, §3), с аргумент, че се нарушава конституционното равенство на гражданите при упражняване на правото на глас.
  • АПС сезира ПАСЕ и ОССЕ за приетите промени, квалифицирайки ги като "сериозно отстъпление от демократичните стандарти".
  • Засегнати са преди всичко български граждани в Турция, Русия и други страни извън ЕС.

Заключителна разпоредба и контекстът на речта

Речта на Пейков при "Заключителната разпоредба" отразява по-широкия дебат: ПП-ДБ представя законопроекта като свързан с геополитическия избор на България (Шенген, еврозона), докато "Възраждане" оспорва тази рамка.

Източници: