Нов параграф 4 към ЗИД на Изборния кодекс – ограничения за секции извън ЕС – второ гласуване
Народното събрание приема нов параграф 4 към измененията на Изборния кодекс със 142 гласа "за", който е част от пакета ограничения за избирателни секции извън ЕС до максимум 20 броя. Промените засягат стотици хиляди българи в Турция, Великобритания и други държави извън Европейския съюз.
Този закон не трябваше да се приема – лишава стотици хиляди българи от правото им на глас
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на нов параграф 4 към Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, разглеждан на второ четене.
Какво се гласува
Параграф 4 е част от пакета промени, които въвеждат строги ограничения върху броя на избирателните секции извън Европейския съюз. Основната промяна в закона предвижда максимум 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства в държави извън ЕС.
Контекст на дебата
От стенограмата е видно, че дебатът е изключително остър. Представители на ПП-ДБ и АПС остро критикуват ограниченията:
Надежда Йорданова (ПП-ДБ) посочва, че само във Великобритания през 2021 г. са гласували над 33 000 български граждани. При ограничение от 20 секции това означава между 1321 и 1651 избиратели на секция, което е физически невъзможно.
Танер Али (АПС) обявява, че парламентарната група ще сезира Конституционния съд, тъй като промените нарушават конституционните права на българските граждани.
Джейхан Ибрямов (АПС) припомня конституционно дело от 2013 г., според което максималният брой гласоподаватели в една секция за 12-часов изборен ден е 936 души.
Отхвърлено предложение
Народният представител Надежда Йорданова и група народни представители внасят предложение да се замени числото "20" с "100" секции и да се въведе методика за разпределение, отчитаща разстоянията между секциите и заявленията за гласуване. Комисията не подкрепя това предложение.
Резултат
Гласуването минава с убедително мнозинство: 142 гласа "за", 22 "против" и 11 "въздържали се". Това показва широка коалиция между ГЕРБ-СДС, Възраждане и други формации в подкрепа на ограничителните мерки.
Защо е важно
Това гласуване е част от системни промени, които драстично ограничават възможността за гласуване на стотици хиляди български граждани в държави като Турция, Русия, Великобритания, САЩ и други извън ЕС. Президентът Илияна Йотова впоследствие налага вето върху закона, аргументирайки че различният режим за секции в ЕС и извън ЕС поставя част от българските граждани в по-неблагоприятно положение и накърнява конституционното им право на глас.
Източници и контекст
ЗИ на Изборния кодекс – §4 нов (05.02.2026, 51-во НС)
Контекст
На 5 февруари 2026 г. 51-то Народно събрание прие на второ гласуване изменения в Изборния кодекс. Законът беше прокаран за около 8 дни, формално по предложение на "Възраждане".
Основна промяна
Законът ограничава броя на избирателните секции извън ЕС до максимум 20 секции (без дипломатическите и консулските представителства). Целта е ограничаване на т.нар. "туристическо" гласуване в държави като Турция.
Позиции на партиите
- "Възраждане" – формален вносител; подкрепа за ограничението
- ГЕРБ-СДС – подкрепа (гласували "за", законът мина с 123 "за", 55 "против", 11 "въздържали се")
- ПП-ДБ – против; настояват ограничението нарушава избирателните права
- БСП – критична позиция
Вето на президента
На 11 февруари 2026 г. президентът Илияна Йотова наложи първото си вето – върна §1, §2 и §3 от закона за ново обсъждане. Аргументите: различният режим за секции в ЕС vs. извън ЕС поставя в по-неблагоприятно положение българите извън ЕС и накърнява конституционното им право на глас.
Ефект върху гражданите
Стотици хиляди българи в Турция, Русия и др. извън-ЕС държави биха имали силно ограничен достъп до гласуване при следващи избори.
Бележка: §4 нов вероятно съдържа допълнително/техническо разпоредение към основната промяна – специфична информация само за него не беше открита в публичните източници.
Източници: