Приемане на параграф 1 от ЗИД на Изборния кодекс – ограничаване на избирателните секции извън ЕС до 20 – второ гласуване

Народното събрание приема параграф 1 от ЗИД на Изборния кодекс, който ограничава избирателните секции в държави извън ЕС до максимум 20 (без посолства и консулства), с 118 гласа „за" срещу 82 „против". Промяната, предложена от „Възраждане" и подкрепена от ГЕРБ, е насочена срещу т.нар. контролиран вот в Турция, но критиците я определят като атентат срещу правото на глас на българите във Великобритания и други държави.

51-то НС Гласуване № 21 Важно
118 за
82 против
11 въздържали се
29 отсъстващи
211 от 240 гласували (88%)
AI анализ Критичен

Този закон не трябваше да се приема – той отнема правото на глас на стотици хиляди българи в чужбина

Законът ограничава избирателните секции извън Европейския съюз до само 20 на държава, което драстично намалява възможностите за гласуване на българите в чужбина. Това ще засегне пряко стотици хиляди наши сънародници във Великобритания, САЩ, Канада и други държави, които ще бъдат лишени от конституционното си право да участват в изборите. Под претекст за борба с контролирания вот в Турция се нанася удар върху демократичните права на всички българи извън Европейския съюз – това е недопустимо за една европейска държава.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Какво се гласува

Това гласуване е за приемане на параграф 1 от Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс на второ четене. Параграфът въвежда ограничение за броя на избирателните секции в държави извън Европейския съюз – максимум 20 секции, без да се броят тези в посолствата и консулствата.

Вносители и процедура

Законопроектът е внесен от народните представители Костадин Костадинов, Петър Петров и Цончо Ганев от партия „Възраждане" на 22 януари 2026 г. Приет е на първо гласуване на 29 януари 2026 г., а второто гласуване се провежда на 5 февруари 2026 г. – изключително бързо за промени в Изборния кодекс.

Какво променя параграф 1

Параграфът ограничава възможността за откриване на избирателни секции в държави извън ЕС. Това засяга пряко български граждани, живеещи във Великобритания, Турция, Русия, ОАЕ и други държави извън Съюза. Според критиците на промените, при ограничение от 20 секции във Великобритания например, където на президентските избори през 2021 г. са гласували над 33 000 души, във всяка секция би трябвало да минат между 1300 и 1650 гласоподаватели – практически невъзможно.

Позиции на партиите

„Възраждане" мотивира предложението със спиране на „контролирания вот" в Турция и вмешателството на турски официални лица в българските избори. Те цитират изявления на бившия вътрешен министър Бойко Рашков от 2021 г. за турска намеса.

ГЕРБ подкрепя промените, като депутатът Христо Гаджев посочва, че партията има „една принципна позиция вече десет години" за ограничаване на секциите в чужбина.

ПП-ДБ остро се противопоставя. Надежда Йорданова припомня „сълзите и сблъсъците пред секциите във Великобритания" от 2014-2016 г. и нарича промените „атентат" срещу правото на глас. Божидар Божанов предлага ограничението да бъде компенсирано с въвеждане на дистанционно електронно гласуване – предложение, което е отхвърлено.

ДПС/АПС също се противопоставя. Танер Али пита директно „Възраждане" какво ги е провокирало да внесат законопроекта.

Дебат в залата

Дебатът е изключително напрегнат. Има процедурни спорове, проверки на кворума и 15-минутна почивка поради липса на кворум (регистрирани само 111 депутати). Председателят Рая Назарян многократно призовава за ред в залата.

Петър Петров от „Възраждане" упреква опозицията, че не се изказва конкретно по параграфа, а говори „откровени манипулативни твърдения". Стела Николова от ПП-ДБ контрира, че се ограничават не само права, но и задължения на българските граждани, тъй като в Изборния кодекс гласуването е записано и като задължение.

Резултат и последици

Параграф 1 е приет с 118 гласа „за", 82 „против" и 11 „въздържали се". Впоследствие президентът Илияна Йотова налага вето върху целия закон. За преодоляването му са необходими 121 гласа, но към момента мнозинството не разполага с тази подкрепа, което означава, че ограничението на секциите извън ЕС вероятно няма да влезе в сила.

Източници и контекст

ЗИ на Изборния кодекс – второ гласуване, §1 (05.02.2026)

Контекст и връзка с изказването на Костадинов

Параграф 1 от гласуваните промени е свързан с ограничаване на изборните секции извън ЕС – формално предложение на "Възраждане". Изказването на Костадинов за "200-300 евро вместо 500 евро" се вписва в по-широкия нарратив на партията за еврото и управляващите – нарратив, който е оборен от действащото законодателство (фиксиран курс при влизане в еврозоната).


1. Причини за промените

Промените са прокарани за 8 дни – извънредно бързо. "Възраждане" ги мотивира с желанието да се спре "контролираният вот" в Турция, ограничавайки секциите в държави извън ЕС до максимум 20 (без посолства и консулства).

2. Позиции на партиите

Партия Позиция
ГЕРБ, ИТН, Възраждане, БСП (частично) ЗА – приеха промените
ПП-ДБ ПРОТИВ – нарекоха ги "атентат", организираха протести

3. Развитие след гласуването

Президентът Илияна Йотова подписа вето срещу промените. За преодоляването му са нужни 121 гласа – мнозинството засега не разполага с тях от БСП, което означава, че орязването на секциите извън ЕС вероятно няма да влезе в сила.

4. Ефект върху гражданите

Ако беше влязло в сила – драстично ограничение на правото на глас за българи в Русия, ОАЕ, Великобритания и др. държави извън ЕС.


Бележка: Не е открита конкретна информация, свързваща §1 директно с темата за еврото/Костадинов в надеждните източници. Изказването изглежда е от дебата по §1 като встъпителна реплика, несвързана пряко с текста на параграфа.

Източници: