Редакционно предложение на Георги Кръстев за наименованието на ЗИД на Изборния кодекс - второ гласуване

Народното събрание прие с 117 гласа "за" редакционното предложение на Георги Кръстев за наименованието на ЗИД на Изборния кодекс - процедурна поправка, касаеща техническото оформление на заглавието на закона при второто му гласуване.

51-то НС Гласуване № 18 Средно
117 за
73 против
17 въздържали се
33 отсъстващи
207 от 240 гласували (86%)
AI анализ Неутрален

Този закон е добре че беше приет, защото поддържа реда в законодателния процес

Народното събрание прие редакционна поправка, която коригира техническото оформление на заглавието на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Това е процедурна стъпка, която гарантира правилното наименование и яснота на законодателството. Макар да изглежда като формалност, подобни поправки са важни за прецизността на правната система и предотвратяват бъдещи обърквания при прилагането на закона.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Какво представлява това гласуване

Това гласуване е за приемане на редакционно предложение от народния представител Георги Кръстев, касаещо наименованието (заглавието) на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс при второто му гласуване.

Процедурен контекст

Предложението е допуснато за разглеждане на основание чл. 79, ал. 1, изречение трето и четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това означава, че предложението е направено между първо и второ гласуване и Комисията е приела решение да го допусне за обсъждане.

Комисията по правни въпроси е подкрепила предложението на Георги Кръстев.

Същност на промяната

Редакционните предложения за наименование обикновено касаят техническото оформление на закона - как да бъде озаглавен актът в Държавен вестник, точната формулировка на заглавието и подобни формални аспекти. Тези промени не засягат съдържателната част на законопроекта, а само неговото техническо оформление.

Резултат от гласуването

Предложението е прието със 117 гласа "за", 73 гласа "против" и 17 гласа "въздържали се".

По-широк контекст

Това гласуване е част от процедурата по приемане на спорния ЗИД на Изборния кодекс, който въвежда:

  • Ограничаване на броя избирателни секции извън ЕС до 20
  • Замяна на термина "кабини за гласуване" с "паравани за гласуване"
  • Въвеждане на оптични устройства за сканиране на хартиени бюлетини
  • Отлагане на влизането в сила на определени разпоредби до 1 януари 2028 г.

Законопроектът е внесен от народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ (Костадин Костадинов, Петър Петров и Цончо Ганев) и е подкрепен от ГЕРБ-СДС. Опозицията (ПП-ДБ и АПС) остро критикува промените като ограничаващи избирателните права на българите в чужбина.

Впоследствие президентът Илияна Йотова налага вето върху приетите промени, свързани с ограничаването на секциите в чужбина.

Източници и контекст


ЗИД на Изборния кодекс – второ гласуване (05.02.2026)

Контекст и причини за промените

На 5 февруари 2026 г. 51-то Народно събрание гласува Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Изборния кодекс на второ четене. Основните промени включват:

  • Замяна на термина „кабини за гласуване" с „паравани за гласуване"
  • Въвеждане на нова технология – оптични устройства за сканиране на хартиени бюлетини
  • Ограничаване на броя секции за гласуване в чужбина (извън ЕС) до 20

Позиции на партиите

Гласуването по ограничаването на секциите в чужбина мина с 117 „за", 82 „против" и 10 „въздържали се". Законът беше приет сред противоречия, тъй като промените бяха внесени непосредствено преди предстоящи предсрочни парламентарни избори.

Президентско вето

Президентът Илияна Йотова наложи вето върху приетите промени – конкретно върху ограниченията за гласуване в чужбина. Мотивът: бързото приемане на законодателни промени непосредствено преди изборен ден носи „неоправдано висок риск", тъй като нито изборната администрация, нито избирателите са подготвени за новите устройства.

Специфично предложение на Георги Кръстев

За конкретното предложение за редакция на наименованието от Георги Кръстев не беше намерена публична медийна информация. Това е процедурно/редакционно предложение, което рядко получава отделно медийно отразяване.

Ефект върху гражданите

  • Промяната засяга пряко българите в чужбина – ограничаването на секциите вън от ЕС затруднява достъпа до вот
  • Въвеждането на нова технология преди избори поражда опасения за техническа неподготвеност

Заключение: Намерена е обща информация за гласуването от 05.02.2026, но специфичното предложение на Георги Кръстев за редакция на наименованието не е отразено в медиите – вероятно процедурна/техническа поправка без самостоятелно значение.

Източници: