Отхвърляне на законопроект за връщане на машинния протокол и 100% проверка на машинните разписки - ЗИД на Изборния кодекс - вносител Надежда Йорданова и група народни представители - първо гласуване
Народното събрание отхвърли на първо гласуване законопроекта на Надежда Йорданова и ПП-ДБ за връщане на машинния протокол и 100% проверка на машинните разписки с 99 гласа „за" срещу 103 „против". Отхвърлянето означава, че предложените мерки за засилен контрол върху машинното гласуване няма да бъдат въведени.
Този закон не трябваше да бъде отхвърлян – България загуби шанс за честни избори
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за отхвърляне на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители от „Продължаваме Промяната - Демократична България" на 28 януари 2026 г.
Какво предлага законопроектът
Законопроектът на Йорданова предлага връщане на машинния протокол и въвеждане на 100% проверка на машинните разписки. Целта е да се гарантира прозрачност и достоверност на изборния процес чрез засилен контрол върху машинното гласуване.
Контекст на гласуването
Това гласуване се проведе заедно с друг законопроект на Костадин Костадинов от „Възраждане", който предлага ограничаване на изборните секции в държави извън Европейския съюз до максимум 20 броя. Двата законопроекта бяха включени извънредно в дневния ред след решение на Председателския съвет.
Позиции в комисията
На извънредното заседание на Комисията по конституционни и правни въпроси на 28 януари 2026 г. законопроектът на Йорданова получи:
- 6 гласа „за" (2 от ПП-ДБ, 3 от „Възраждане" и 1 от АПС)
- 8 гласа „против" (4 от ГЕРБ-СДС, 3 от „ДПС - Ново начало" и 1 от ИТН)
- 3 гласа „въздържал се" (2 от „БСП - Обединена левица" и 1 от ПП МЕЧ)
Комисията препоръча на Народното събрание да не приеме този законопроект.
Резултат от гласуването в пленарна зала
При гласуването в пленарна зала законопроектът беше отхвърлен с:
- 99 гласа „за"
- 103 гласа „против"
- 16 гласа „въздържали се"
Защо е важно
Отхвърлянето на този законопроект означава, че предложените от ПП-ДБ мерки за засилен контрол върху машинното гласуване няма да бъдат въведени. В същото време паралелният законопроект на „Възраждане" за ограничаване на секциите извън ЕС беше приет, което доведе до сериозни дебати относно правото на глас на българите в чужбина и последващо президентско вето от Илияна Йотова на 11 февруари 2026 г.
Източници и контекст
ЗИД на Изборния кодекс – първо гласуване (29.01.2026)
Същност на промените
Законопроектът, внесен от Надежда Йорданова (Да, България) и група народни представители, заедно с паралелен законопроект от Костадин Костадинов (Възраждане), беше добавен извънредно в дневния ред на 29 януари 2026 г.
Основната промяна: ограничаване на изборните секции в държави извън ЕС до максимум 20 (без посолствата и консулствата).
Резултат от гласуването
Прието на първо четене с 123 "за", 55 "против", 11 "въздържали се". Окончателно прието на 5 февруари 2026 г.
Позиции на партиите
- Възраждане – вносители, подкрепят ограничението (насочено срещу т.нар. "турско гласуване" извън ЕС)
- ПП-ДБ (Йорданова) – предлагат връщане на машинния протокол и 100% проверка на машинните разписки; предложението отхвърлено
- Опозиция – остри дебати, 5 часа обсъждания
Обществени реакции и президентско вето
На 11 февруари 2026 г. президентът Илияна Йотова наложи първото си вето, връщайки закона за преразглеждане. Аргументи:
- Нарушава конституционното право на глас на българите в чужбина
- Създава неравенство между граждани в ЕС и извън ЕС
- АПС (Асоциация на прокурорите) бе призовала за вето преди подписването
Ефект върху гражданите
Стотици хиляди български граждани извън ЕС (особено в Турция) ще бъдат практически лишени от достъп до избирателни секции.
Източници:
- Илияна Йотова подписа първото си вето – срещу промените в Изборния кодекс
- След 5 часа бурни дебати: Ограничават секциите за гласуване извън ЕС
- Илияна Йотова наложи вето върху промените в Изборния кодекс
- Илияна Йотова наложи вето на Изборния кодекс – clubz.bg
- БТА: Президентът Йотова наложи вето върху промените в Изборния кодекс