Прегласуване на първо четене на ЗИД на Изборния кодекс за ограничаване на секциите в чужбина - вносител Костадин Костадинов

Депутатите одобриха спорния законопроект на «Възраждане», който ще ограничи секциите в чужбина до 20 на държава - промяна, която според опозицията ще лиши десетки хиляди българи от възможността да гласуват.

51-то НС Гласуване № 11 Важно
119 за
81 против
12 въздържали се
28 отсъстващи
212 от 240 гласували (88%)
AI анализ Критичен

Този закон не трябваше да се приема - удар по демокрацията и правото на глас на българите в чужбина

Законопроектът на «Възраждане» ограничава избирателните секции в чужбина до максимум 20 на държава. Досега нямаше такъв таван и секциите се откриваха според броя на желаещите да гласуват българи. Това означава, че десетки хиляди сънародници в страни като Германия, Великобритания и Испания ще бъдат лишени от възможността да упражнят конституционното си право на глас. Приемането на този закон е пряка атака срещу демокрацията и опит да се заглушат гласовете на проевропейски настроените българи зад граница.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
59007
03501
33000
02405
11224
01304
16001
00101
0604
0101

Това гласуване е за прегласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от Костадин Костадинов, Петър Петров и Цончо Ганев от парламентарната група на «Възраждане».

Какво предвижда законопроектът

Основната промяна засяга броя на избирателните секции в държави извън Европейския съюз. Законопроектът предвижда ограничаване на максималния брой секции в една държава извън ЕС до 20 секции.

Ситуацията ПРЕДИ промяната

До момента няма такова строго ограничение за броя на секциите в чужбина. На последните избори във Великобритания например са функционирали 112-118 секции, за да обслужат около 21 000 български избиратели. Секциите се откриват според нуждите на българските общности в съответните държави.

Ситуацията СЛЕД промяната

Ако законът бъде окончателно приет, в държави като Великобритания, САЩ, Турция и други извън ЕС ще могат да се открият максимум 20 секции. Това драстично намаление (от над 100 на 20 за някои държави) ще затрудни значително достъпа до избирателните урни за десетки хиляди български граждани.

Политическият контекст

Законопроектът е част от по-широка законодателна инициатива за промяна на изборните правила, включваща и дебати за машинното гласуване. Вносителите от «Възраждане» твърдят, че целта е да се гарантира прозрачност и доверие в изборния процес.

Опозицията, включително ПП-ДБ, АПС и ВЕЛИЧИЕ, категорично се противопостави. Надежда Йорданова заяви в декларация преди гласуването, че това представлява нарушение на Конституцията и лишаване на стотици хиляди български граждани от правото им на глас. Тя сравни засегнатото население с това на общини като Смолян, Самоков или Горна Оряховица.

Юлиана Матева от ВЕЛИЧИЕ определи деня като «тъжен за българския парламент» и обвини управляващите, че искат да лишат от глас избиратели, които не биха гласували за тях.

Процедурни особености

Това е прегласуване на първо четене на законопроекта. Заседанието протече бурно, с множество процедури, искания за почивки и остри словесни сблъсъци между депутатите. Срокът между първо и второ четене беше съкратен до 3 дни вместо стандартните 2 седмици, което допълнително ускори законодателния процес.

Последствия

Законопроектът е приет на първо четене с 119 гласа «за». Впоследствие президентът Илияна Йотова наложи вето върху приетите промени в Изборния кодекс на 11 февруари 2026 г. - първото вето в нейния мандат.

Източници и контекст

ЗИД на Изборния кодекс – прегласуване на 29.01.2026 г. (51-во НС)

Контекст и причини за законопроекта

Законопроектът е внесен от Костадин Костадинов, Петър Петров и Цончо Ганев от „Възраждане" на 22 януари 2026 г. Основната му цел е да ограничи броя на изборните секции в държави извън ЕС до 20 секции. Законодателните промени са свързани с по-широка дискусия за начина на гласуване – машини, скенери или хартия.

Позиции на партиите

  • „Възраждане" – вносител; иска ограничаване на секциите в чужбина и 100% машинно гласуване с ръчно броене на разписките.
  • ГЕРБ, БСП, ИТН – подкрепиха съкращаване на срока между двете четения до 3 дни (вместо 2 седмици), което ускори приемането.
  • ПП-ДБ – категорично против. Надежда Йорданова заяви, че „работната група е фантом", дебатът е без реални аргументи, и предупреди: „Ремонт на ремонт ще има на този Изборен кодекс."
  • АПС (Доган) – сред най-яростните противници; заседанието преминало с остри словесни и физически сблъсъци.

Резултат от гласуването на 29.01.2026

Поправката за ограничаване на секциите в чужбина е приета на първо четене с 123 „за", 55 „против", 11 „въздържали се". Опозицията и част от БСП осуетиха въвеждането на скенерите на отделно гласуване.

Последствия

  • Президентът Йотова подписа вето срещу приетите промени в Изборния кодекс на 11 февруари 2026 г. – първото й вето.
  • Законодателният процес остава спорен и предстои ново разглеждане.

Източници: