Второ гласуване на ЗИД на Закона за защита на потребителите - наименование и параграфи 1-12 (колективни искове)

Парламентът прие на второ гласуване началните параграфи от измененията в Закона за защита на потребителите, които въвеждат механизъм за колективни искове съгласно европейска директива, разширявайки възможностите на потребителите да търсят обезщетение групово срещу търговци-нарушители в сектори като финанси, енергетика и телекомуникации.

51-то НС Гласуване № 15 Средно
121 за
3 против
36 въздържали се
80 отсъстващи
160 от 240 гласували (67%)
AI анализ Ентусиазиран

Този закон е добре че беше приет, защото вече можем да се обединим срещу нечестните търговци

Законът въвежда колективните искове в България, което означава, че потребителите вече могат да се обединяват и заедно да съдят компании, които ги ощетяват в сектори като банки, енергетика и телекомуникации. За обикновените хора това е истинска победа – вече няма да сте сами срещу големите корпорации и скъпите им адвокати. Европа отдавна има такава защита и най-накрая България я въвежда, защото всеки потребител заслужава справедливост.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
530013
130122
00258
22007
10009
50012
16010
0092
0307
2000

Какво се гласува

Това гласуване е за приемане на наименованието и първите дванадесет параграфа от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите на второ четене. Конкретно се гласуват:

  • Наименованието на закона по вносител (Министерски съвет)
  • Параграф 1 по вносител
  • Параграф 2 по вносител заедно с редакционни предложения на Комисията
  • Параграф 3 по вносител
  • Параграф 4 по вносител заедно с предложения на Комисията
  • Параграф 5 в редакция на Комисията
  • Параграф 6 в редакция на Комисията
  • Нов параграф 7, създаден по предложение на Комисията
  • Параграфи 7-12 по вносител (преномерирани като параграфи 8-13)

Същност на промените

С тези параграфи България транспонира Директива (ЕС) 2020/1828 относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите. Основните промени включват:

Разширен материален обхват на представителните искове - вече обхващат множество сектори:

  • Защита на личните данни
  • Финансови услуги
  • Туризъм и пътнически права
  • Енергетика
  • Телекомуникации
  • Обща безопасност на продуктите

Нови правни средства за защита на потребителите:

  • Обезщетение за причинени вреди
  • Поправка или замяна на дефектни стоки
  • Намаляване на цената
  • Прекратяване на договора
  • Възстановяване на платената цена

Разширен кръг на легитимираните ищци:

  • Потребителски сдружения
  • Комисия за защита на потребителите (КЗП)
  • Квалифицирани организации от други държави-членки на ЕС при трансгранични искове

Значение за гражданите

Промените дават на българските потребители по-силни инструменти за колективна защита. Вместо всеки потребител да води индивидуално дело срещу търговец-нарушител, вече могат да се обединят чрез упълномощени организации и да търсят обезщетение заедно. Това е особено важно при масови нарушения, когато индивидуалните щети са малки, но общо засягат хиляди хора.

Контекст

Директивата е приета от ЕС през 2020 година и транспонирането ѝ в българското законодателство е със закъснение. Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 20 август 2025 година и приет на първо гласуване на 31 октомври 2025 година.

Гласуването преминава без съществена опозиция - 121 гласа "за", само 3 "против" и 36 "въздържали се", което показва широк консенсус по европейската хармонизация в областта на потребителската защита.

Източници и контекст

ЗИД на Закона за защита на потребителите – второ гласуване (21.01.2026)

Същност на промените

Народното събрание прие на второ гласуване изменения в Закона за защита на потребителите, внесени от Министерския съвет. Законът транспонира Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите.

Основни промени (параграфи 1-6)

  • Разширяване на материалния обхват на представителните искове – вече обхващат защита на данните, финансови услуги, туризъм, енергетика, телекомуникации, права на пътниците, обща безопасност на продуктите и др.
  • Нови правни средства за защита: обезщетение, поправка, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена
  • Разширен кръг на легитимираните ищци – не само потребителски сдружения, но и Комисията за защита на потребителите (КЗП) и квалифицирани организации от ЕС за трансгранични искове

Причини за промените

Въвеждане на EU изискванията с известно закъснение – Директивата е от 2020 г. и задължава държавите-членки да осигурят ефективен механизъм за колективна защита.

Ефект за гражданите

Потребителите получават по-широки възможности за групово търсене на обезщетение при нарушения от търговци в множество сектори.

Политически реакции

Зам.-министър Барбалов е цитиран положително за новия механизъм. Не са открити данни за сериозна политическа опозиция по тези конкретни параграфи.

Източници: