Отхвърляне на предложението за национален референдум с въпрос за въвеждане на еврото през 2026 г. - Решение по искане на президента

Народното събрание отхвърли исканията за референдум за еврото само 28 дни преди влизането ни в еврозоната - Конституционният съд вече беше обявил подобно допитване за правно невъзможно, тъй като еврото е задължение по договора ни за членство в ЕС от 2007 г.

51-то НС Гласуване № 5 Критично
82 за
131 против
4 въздържали се
23 отсъстващи
217 от 240 гласували (90%)
AI анализ Ентусиазиран

Добре че отхвърлиха този популистки опит за референдум - еврото е наша реалност!

Народното събрание отхвърли искането за референдум относно въвеждането на еврото, внесено едва 28 дни преди влизането ни в еврозоната. Конституционният съд вече беше постановил, че подобно допитване е правно невъзможно - еврото е задължение по договора ни за членство в ЕС от 2007 г., а не въпрос на избор. За обикновените граждани това означава стабилност и предвидимост - няма да има хаос в последния момент. Трябва да сме нащрек, когато политици използват «демократични» инструменти като референдуми за чисто популистки цели, особено когато правната рамка е категорична.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
15915
03312
33000
02405
11512
13013
14003
10001
10000
0002

Това гласуване е за отхвърляне на предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос: «Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута евро през 2026 г.?», внесено от президента на Република България Румен Радев на 12 май 2025 г.

Контекст и правна рамка

Предложението за референдум беше внесено от президента Радев със събрани над 400 000 подписа, подкрепено от партия «Възраждане». Гласуването се проведе едва 28 дни преди официалното влизане на България в еврозоната на 1 януари 2026 г.

Конституционният съд вече се беше произнесъл категорично по този въпрос с Решение № 3 от 8 февруари 2024 г. по конституционно дело № 13 от 2023 г., че подобен референдум е правно недопустим. Според съда, въпроси, които касаят международни договори, не могат да бъдат предмет на национален референдум съгласно императивните норми на Конституцията.

Задължението на България да приеме еврото произтича от Договора за присъединяване към Европейския съюз от 2007 г. При подписването му България е поела ангажимент да въведе единната европейска валута, когато изпълни необходимите критерии за конвергенция. През юли 2020 г. страната влезе във Валутно-механизъм II (ERM II), което беше последната стъпка преди пълноправното членство в еврозоната.

Парламентарни дебати

Депутатът Явор Божанков от ПП-ДБ заяви категорично: «Референдум няма да има, защото той е противоконституционен! Нито волята на 600 000 души, нито партиите, подкрепили този референдум, стоят над волята на над 6 милиона, които са избрали Великото народно събрание, приело действащата Конституция.»

От «Възраждане» и другите подкрепящи партии настояваха за правото на гражданите да бъдат питани по този фундаментален въпрос, въпреки правните ограничения.

Гласуване по партии

Против референдума (подкрепиха влизането в еврозоната): ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС-Ново начало, БСП-Обединена левица

За референдума (против еврото по този начин): Възраждане, ИТН, ПП МЕЧ, Величие, както и 13 депутати от АПС (доганисти) и един от БСП

Значение на решението

С отхвърлянето на предложението парламентът потвърди европейския курс на България и спазването на международните договорни задължения. Решението беше в съответствие с позицията на Конституционния съд, че референдум по въпрос, касаещ изпълнението на международен договор, е недопустим.

Влизането в еврозоната от 1 януари 2026 г. остана непроменено, като българските евромонети носят националните символи на страната.

Източници и контекст

Гласуване: Референдум за еврото — 3 декември 2025 г.

Резултат: Народното събрание отхвърли предложението за национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе европейската валута евро?"

  • За: 81 гласа
  • Против: 135 гласа
  • Въздържали се: 3

Позиции на партиите

Против референдума (подкрепиха еврото): ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС-Ново начало, БСП

За референдума: Възраждане, ИТН, МЕЧ, Величие, 13 депутати от ДПС (доганисти), 1 от БСП

Контекст

  • Гласуването се проведе само 28 дни преди влизането на България в еврозоната (1 януари 2026 г.)
  • Инициативата беше на президента Румен Радев, подкрепена от „Възраждане"
  • Предишният председател на НС Кисьова беше върнала искането — Конституционният съд постанови, че тя няма правомощия да го блокира, което принуди новия парламент да гласува
  • Референдумът беше правно невъзможен: КС (Решение №3, 2024) вече го беше обявил за недопустим; задължението за евро произтича от Договора за присъединяване към ЕС (2007)

Обществена реакция

Противниците на референдума го определиха като популистки и правно несъстоятелен маньовър, целящ забавяне на европейската интеграция. Радев настояваше за „широк национален консенсус", но критиците посочиха, че моментът за допитване е отминал още след влизането във ВМ II (юли 2020 г.).

Източници: