Първо гласуване на ЗИД на Закона за публичното предлагане на ценни книжа – въвеждане на Европейската единна точка за достъп (ESAP)

Народното събрание прие на първо гласуване законопроект за въвеждане на Европейската единна точка за достъп (ESAP) в Закона за публичното предлагане на ценни книжа със 100 гласа „за

51-то НС Гласуване № 16 Средно
100 за
2 против
40 въздържали се
98 отсъстващи
142 от 240 гласували (59%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре че беше приет, защото ни свързва с европейската финансова прозрачност

Законът въвежда Европейската единна точка за достъп, която ще събира финансова информация за компаниите от целия Европейски съюз на едно място. За обикновените граждани това означава по-лесен достъп до данни за инвестиции и по-голяма защита при вземане на финансови решения. Това е важна стъпка към модернизиране на българския капиталов пазар и пълноценното ни интегриране в европейската финансова система.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
460020
00531
02256
22007
14005
10016
16001
00101
00010
1001

Какво се гласува

Това гласуване е за приемане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 51-502-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2025 г.

Същност на промените

Законопроектът въвежда в българското законодателство изискванията на европейски регламенти, свързани с Европейската единна точка за достъп (ESAP). Това е централизирана платформа на ниво Европейски съюз, която от юли 2027 г. ще осигурява единен достъп до публично оповестена информация за:

  • Финансови услуги
  • Капиталови пазари
  • Устойчиво развитие на компаниите

Промените са задължителни за всички държави членки, като срокът за въвеждане на изискванията на Директива 2023/2864 е 10 януари 2026 г.

Какво предвижда законопроектът

България трябва да определи национални органи, които ще събират и предоставят данни към европейската платформа:

  • Комисия за финансов надзор (КФН)
  • Българска народна банка (БНБ)
  • Агенция по вписванията
  • Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори (КАРО)

Резултат от гласуването

Законопроектът е приет на първо гласуване със следните резултати:

  • За: 100 гласа
  • Против: 2 гласа
  • Въздържали се: 40 гласа

Практическо значение

Приемането на този законопроект ще позволи на българските и европейските инвеститори да получават централизиран достъп до финансова информация за компаниите. Изискванията ще влизат в сила поетапно през 2026, 2028 и 2030 г.

Това е техническа хармонизация с европейското законодателство, която не предизвика съществени политически спорове в пленарната зала.

Източници и контекст

Открита е достатъчно информация. Ето обобщението:

ЗИД на Закона за публичното предлагане на ценни книжа – първо гласуване (26.11.2025)

Същност на промените

Законопроектът въвежда изисквания за изпълнение на два европейски законодателни акта, свързани с Европейската единна точка за достъп (ESAP). От юли 2027 г. тя ще осигури централизиран достъп до публично оповестена информация за финансови услуги, капиталови пазари и устойчиво развитие.

Резултат от гласуването

Приет на първо четене с 100 гласа "за", 2 "против" и 40 "въздържал се". Внесен от Министерски съвет.

Причини за промените

  • Задължително транспониране на EU регламенти за ESAP
  • България трябва да определи национални органи за събиране на данни: КФН, БНБ, Агенция по вписванията и КАРО

Практически ефект върху гражданите

  • Инвеститорите ще получат централизиран достъп до финансова информация на EU ниво
  • Изискванията влизат поетапно: 2026, 2028 и 2030 г.

Политически позиции

Не са открити данни за съществени спорове – законопроектът изглежда технически/имплементационен и приет с широка подкрепа.

Забележка: Контекстът от стенограмата касае Закона за опазване на околната среда (различна точка от дневния ред), а не конкретно гласуването за ценните книжа.

Източници: