Ратификация на споразумение с Румъния за съвместни обществени поръчки по проект FAST Danube 2 - първо гласуване
Парламентът даде зелена светлина на първо четене за съвместен българо-румънски проект за над 230 милиона евро, който ще направи корабоплаването по Дунав по-безопасно и целогодишно, въпреки опасенията на «Възраждане», че това може да измести границата.
Добре е, че България и Румъния най-сетне ще работят заедно за Дунав
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за ратифициране на първо четене на Споразумението между Изпълнителна агенция «Проучване и поддържане на река Дунав» (България) и Речна администрация за Долен Дунав - Галац (Румъния) за съвместно възлагане на обществени поръчки по проект «Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на река Дунав - FAST Danube 2».
Какво предвижда споразумението
Споразумението, подписано на 24 април 2025 г., урежда механизма за съвместно възлагане на обществени поръчки между българската и румънската страна в рамките на мащабен инфраструктурен проект за подобряване на корабоплаването по Дунав. Проектът е финансиран от Механизма за свързване на Европа (CEF) за периода 2021-2027 г.
Финансови параметри
Общата стойност на проекта е около 230 милиона евро без ДДС. Делът на България възлиза на приблизително 111,8 милиона евро. Европейското финансиране покрива до 85% от стойността като безвъзмездни средства (около 95 милиона евро за българската страна). Финансовите ангажименти на двете страни са разпределени съобразно участъците от реката, за които отговарят.
Защо е необходима ратификация
Споразумението подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията, тъй като съдържа финансови задължения за България и предвижда съвместното възлагане на обществените поръчки да се извърши съгласно румънското законодателство. Заместник-министърът на транспорта Ангел Забуртов уточни, че ратифицирането не налага промени в българското законодателство и не съдържа противоречащи разпоредби.
Политически дебат и опасения
По време на обсъжданията партия «Възраждане» се противопостави на ратификацията с аргумента, че промяна на корабния път (фарватера) може да измести държавната граница в полза на Румъния, тъй като по Нейския договор от 1908 г. границата следва фарватера. Правителството категорично отхвърли тези опасения - вицеминистър Забуртов заяви, че границата е уредена с конвенция от 1908 г. и няма да се промени в резултат на проекта.
Цели и очаквани ползи
Проектът FAST Danube 2 цели осигуряване на целогодишна и безопасна навигация по река Дунав като реална транспортна алтернатива в рамките на трансевропейската транспортна мрежа TEN-T. Очакваните ползи включват намаляване на транспортните разходи, стимулиране на търговията и регионалното развитие в крайдунавските райони.
Комисионни становища
Комисията по транспорт и съобщения подкрепи законопроекта с 10 гласа «за», без «против» и 4 «въздържал се». Комисията по бюджет и финанси също разгледа законопроекта на заседание на 10 юли 2025 г.
Източници и контекст
Ратификация на Споразумението за р. Дунав — 51-во НС, 19.11.2025
За какво става дума
Законопроектът ратифицира Споразумението между Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав" (България) и Речна администрация за Долен Дунав – Галац (Румъния) за съвместно възлагане на обществени поръчки по проект „FAST Danube 2" — подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на Дунав.
Финансиране
- Обща стойност: ~230 млн. евро (без ДДС)
- Дял на България: ~111,8 млн. евро
- Финансиране от Механизма за свързване на Европа (CEF), Транспорт 2021–2027 — до 85% безвъзмездно
Политически позиции
- „Възраждане" се противопостави — твърдяха, че промяна на корабния път (фарватера) може да измести държавната граница в полза на Румъния (границата следва фарватера по Нейски договор от 1908 г.)
- Вицеминистър по транспорта Ангел Забъртов отхвърли опасенията — границата е уредена с конвенция от 1908 г. и няма да се промени
Цел и ползи за гражданите
Проектът цели целогодишна и безопасна навигация по Дунав като реална транспортна алтернатива в мрежата TEN-T. Очакван ефект: по-ниски транспортни разходи, стимул за търговия и регионално развитие.
Вносители (19.11.2025)
Законопроектът е внесен от Снежанка Траянска и група народни представители на 8 октомври 2025 г. (паралелно с продължаващото разглеждане на сходен законопроект на Министерски съвет от 30 юли 2025 г.)
Източници: