Първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за достъп и разкриване на документите на Държавна сигурност - премахване на задължителното стенографиране на заседанията на Комисията по досиетата
Народното събрание прие на първо гласуване законопроект, който премахва задължителното стенографиране на заседанията на Комисията по досиетата поради липса на стенографи, като се запазва изискването за фонографски (аудио) запис. Законопроектът е подкрепен от 122 депутати, срещу 39 против и 14 въздържали се.
Този закон поражда сериозни въпроси за прозрачността на работата с досиетата на Държавна сигурност
Как гласуваха партиите
Какво се гласува
Това гласуване е за приемане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, внесен от Снежанка Траянска и група народни представители.
Същност на промяната
Законопроектът предлага промяна в чл. 8, ал. 3 от Закона, която премахва изискването за задължително изготвяне на стенографски протокол от всяко заседание на Комисията по досиетата. Според вносителите, мотивът за тази промяна е недостигът на стенографи - Комисията не може да намери квалифициран специалист за тази позиция.
Вносителите аргументират, че промяната не засяга процеса на удостоверяване на съдържанието на заседанията, тъй като фонографските записи (звукозаписите) от заседанията се съхраняват заедно с протоколите съгласно Правилника за дейността на Комисията.
Контекст
Комисията по досиетата е органът, който разкрива документите за принадлежност на български граждани към бившата Държавна сигурност. Законопроектът е разгледан от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на 22 октомври 2025 г., където е получил подкрепа от 11 гласа "за", без "против" и 1 глас "въздържал се".
Резултат от гласуването
- ЗА: 122 гласа
- ПРОТИВ: 39 гласа
- ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ: 14 гласа
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Бележки
Макар официалният мотив да е административен (липса на стенографи), критиците могат да поставят въпроса дали премахването на стенографските протоколи не намалява прозрачността в работата на Комисията по досиетата. Стенографският протокол осигурява по-детайлно и достъпно документиране в сравнение с аудиозаписите.
Източници и контекст
Закон за изменение на Закона за достъп и разкриване на документите (19.11.2025)
Накратко: Законопроектът е за промени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност (Комисията по досиетата).
Ключови факти
Причини за промените:
Промените са породени от тълкувателно решение на Върховния административен съд (ВАС), което поставя под въпрос правото на Комисията по досиетата да оповестява агенти повторно — т.е. при всяко ново кандидатстване за публична длъжност. ВАС постановява, че комисията може да ги обявява само при първата проверка.
Съдържание на законопроекта:
Промените целят: ако кандидат за публична длъжност вече е бил обявен като сътрудник на ДС и няма нови архивни документи, комисията се позовава на предходната проверка и обявява новото публично качество на проверения. Целта е проверките да обхващат всички — при всяко заемане на нова публична позиция.
Вносители:
Законопроектът е внесен от депутати, сред които Снежанка Трайкова от "Има такъв народ" и група парламентаристи.
Резултат от гласуването (първо четене, 19.11.2025):
- За: 122 гласа
- Против: 39 гласа
- Въздържали се: 14 гласа
Обществено значение
Промените затварят правна вратичка, позволяваща на бивши агенти на ДС да заемат публични длъжности без повторна проверка. Критиците на досегашната практика, вкл. Mediapool и Capital, посочват, че работата на комисията е системно затруднявана от управляващите.
Налична информация е ограничена — не са открити детайлни реакции на партии или широко обществено отразяване специфично за датата 19.11.2025.
Източници: