Законопроект за ограничаване злоупотребите със следствената тайна - ЗИД на НПК № 51-554-01-153 - първо гласуване
Депутатите отхвърлиха предложение на ПП-ДБ следствената тайна да отпада след 6 месеца, което щеше да попречи на прокуратурата да държи хора под "вечно разследване" без да ги изправя пред съд.
Този закон трябваше да се приеме: Прокуратурата запази властта си да държи хора под вечно разследване
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на първо четене на законопроект, който цели да ограничи злоупотребите със следствената тайна и да защити презумпцията за невиновност на гражданите.
Какво предлага законопроектът
Внесеният от Божидар Божанов и Надежда Йорданова (ПП-ДБ) законопроект предвижда промени в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани с режима на следствената тайна. Основната идея е да се въведе автоматична публичност на определени прокурорски актове, както и на доклади на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Сметната палата след изтичане на 6-месечен срок.
Преди промените (сегашно състояние)
В момента следствената тайна може да се използва практически безсрочно, което позволява на прокуратурата да задържа информация за разследвания неопределено дълго време. Това създава възможности за злоупотреби - обвиняеми лица могат да бъдат публично заклеймявани чрез "изтичане" на информация към медиите, без да имат право да се защитят, тъй като официалните документи остават "тайна". Същевременно разследвания могат да се "замразяват" с години, без да стигат до съд.
След промените (ако бяха приети)
Законопроектът предвижда след изтичане на 6 месеца определени актове да стават публични. Това би позволило на обвиняемите и обществото да имат достъп до информация за хода на разследванията и да упражняват контрол върху работата на прокуратурата. Целта е да се прекрати порочната практика на "вечните разследвания" и селективното изтичане на информация.
Позиции на партиите в комисията
В Комисията по конституционни и правни въпроси законопроектът получи едва 3 гласа "за" - по един от ПП-ДБ, ВЪЗРАЖДАНЕ и МЕЧ. Срещу него не е гласувал никой, но 12 депутати са се въздържали - от ГЕРБ-СДС (5), ДПС-Ново начало (2), БСП-Обединена левица (2), ИТН (2) и ВЕЛИЧИЕ (1). Комисията препоръча на пленарната зала да не приеме законопроекта.
Гласуване в пленарна зала
При гласуването в пленарна зала законопроектът събра 72 гласа "за", 78 "против" и 38 "въздържали се". Тъй като не е постигнато мнозинство от присъстващите народни представители, законопроектът не е приет.
Защо това е важно
Този законопроект е част от по-широкия дебат за съдебна реформа в България и по-конкретно за ограничаване на безконтролната власт на прокуратурата. Критиците на сегашната система посочват, че следствената тайна често се използва не за да защити разследването, а за да се упражнява натиск върху неудобни лица чрез "вечни" обвинения, които никога не стигат до съд. Отхвърлянето на този законопроект означава, че статуквото в тази област остава непроменено.
Източници и контекст
ЗИД на НПК – Божанов и Йорданова (12.11.2025, 51-во НС)
Същност на законопроекта
Законопроектът, внесен от Божидар Божанов и Надежда Йорданова (ПП-ДБ), предлага промени в режима на следствената тайна, с цел тя да не се използва за нарушаване на презумпцията за невиновност. Конкретно – предвижда публичност на определени прокурорски актове и доклади на АДФИ и Сметната палата след изтичане на 6-месечен срок.
Резултат от гласуването
Законопроектът не е приет на първо гласуване – мнозинството не го подкрепи. Паралелно с него, в 51-то НС бяха разгледани общо четири законопроекта за изменение на НПК.
Позиции на партиите
- ПП-ДБ (вносители) – в подкрепа; акцентират на ограничаване на злоупотребите в досъдебната фаза
- ГЕРБ-СДС – само 1 депутат е гласувал „за"; партията като цяло не е подкрепила
- ИТН – 17 депутати са подкрепили
- АПС – 2 депутати са подкрепили
- Мнозинството в пленарна зала е отхвърлило предложението
Обществен контекст
Промените са в контекста на по-широк дебат за реформа на прокуратурата и ограничаване на злоупотребите в досъдебното производство. Аналогична тема – кой да се произнася по искания за ускоряване на разследването (съд или прокурор) – е обсъждана едновременно в парламента.
Налична информация е ограничена – не са открити задълбочени публикации в приоритетните издания (Capital, Dnevnik, Mediapool) по точно тази тема.
Източници: