Редакционно предложение на Павела Митова за параграф 9 (става параграф 5) - ЗИД на Закона за нефтените дейности - второ гласуване
Депутатите приеха техническа редакция на текста за особения управител на «Лукойл», предложена от председателя на енергийната комисия, като част от експресното приемане на закона за овладяване на рафинерията в Бургас.
Добре че парламентът прие този закон - България най-накрая слага ръка на «Лукойл»
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за редакционно предложение, направено от народния представител Павела Митова, председател на Комисията по енергетика, касаещо параграф 9 от законопроекта (който след систематизация става параграф 5).
Контекст на законопроекта
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, е внесен експресно на 7 ноември 2025 г. от депутати на ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, ИТН и БСП. Основната цел е въвеждането на институцията «особен търговски управител» на активите на «Лукойл Нефтохим» в България.
Същност на редакционното предложение
Редакционните предложения по принцип имат за цел да прецизират текста на законопроекта, без да променят съществено неговия смисъл. Те могат да включват:
- Езикови и стилистични корекции
- Техническо прецизиране на препратки към други членове или закони
- Систематично подреждане на разпоредбите
- Уточняване на формулировки за по-голяма яснота
Конкретното съдържание на редакцията на Митова касае параграф 9, който след преномерирането на текстовете в хода на второто четене става параграф 5. Преномерирането се налага, когато някои параграфи отпаднат или се обединят в процеса на гласуване.
Процедурен контекст
Законопроектът се разглежда при извънредни обстоятелства - наложените санкции над активите на «Лукойл» ОАО създават риск от спиране на работата на рафинерията «Нефтохим» в Бургас след 21 ноември 2025 г. Поради това законът се приема по ускорена процедура, включително с провеждане на извънредно заседание на Комисията по енергетика.
Опозицията (ПП-ДБ, «Възраждане») критикува процедурата като прибързана и недостатъчно прозрачна, като посочва, че комисията е проведена в по-ранен час от обявения.
Резултат от гласуването
Предложението на Павела Митова е прието със 124 гласа «за» срещу 68 «против» и нито един въздържал се. Това показва широка подкрепа от управляващото мнозинство, докато опозицията гласува консолидирано против.
Значение
Макар редакционните предложения обикновено да са технически, в контекста на този спорен законопроект всяко гласуване е част от по-широкия политически дебат за бъдещето на «Лукойл» в България и баланса между енергийната сигурност и правата на частната собственост.
Източници и контекст
ЗИД на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефт
Гласуване: 7 ноември 2025 г., 51-во НС
Същност на промените
Законопроектът е внесен от депутати на ГЕРБ-СДС (Делян Добрев), ДПС-Ново начало (Станислав Анастасов), ИТН (Павела Митова) и БСП (Иван Ибришимов). Целта е въвеждане на особен търговски управител на активите на "Лукойл Нефтохим" в България, с правомощия да управлява и да се разпорежда с активите на рафинерията след 21 ноември 2025 г. – датата, до която изтичаше отсрочката по санкциите.
Законът е приет експресно (критики, че процедурата е траела секунди) с 130 гласа "за", 72 "против", 4 "въздържали се".
Позиции на партиите
- ГЕРБ, ДПС, ИТН, БСП – вносители и поддръжници
- "Възраждане" (Цончо Ганев) – обвини управляващите в системна лъжа пред обществото
- ПП-ДБ (Васил Стефанов) – твърди, че законът противоречи на Конституцията и нарушава принципа на разделение на властите
Президентско вето
Президентът Румен Радев наложи вето, мотивирайки се, че:
- законът нарушава неприкосновеността на частната собственост
- особеният управител е изведен извън административен и съдебен контрол
- Министерски съвет получава неконституционни правомощия
Ветото е отхвърлено от НС на 13 ноември 2025 г.
Отражение върху гражданите
Целта е осигуряване на горивни доставки и работа на рафинерията в Бургас. Критиците предупреждават за риск от реална де факто национализация без адекватни правни гаранции.
Източници: