Второ гласуване на ЗИД на Закона за пазарите на финансови инструменти - наименование и параграфи 1-63 с преходни и заключителни разпоредби

Парламентът прие на второ четене промени в закона за финансовите пазари, с които България се съобразява с новите европейски правила за инвестиционните посредници и защитата на инвеститорите - въпреки критиките на «Възраждане», че законът се приема без реален анализ на нуждите.

51-то НС Гласуване № 38 Важно
115 за
29 против
28 въздържали се
68 отсъстващи
172 от 240 гласували (72%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре, че беше приет: България се синхронизира с европейските правила за защита на инвеститорите

Промените в Закона за пазарите на финансови инструменти въвеждат нови европейски стандарти за инвестиционните посредници и засилват защитата на инвеститорите. Досега българското законодателство изоставаше от актуалните EU регулации, а сега се привежда в съответствие с тях. За обикновените хора това означава по-сигурни инвестиции и по-строг контрол над финансовите посредници. Критиките на «Възраждане» за липса на анализ са типична обструкция срещу европейската интеграция - синхронизацията с EU правилата не е въпрос на избор, а на задължение и здрав разум.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за приемане на второ четене на цялостния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, включващ наименованието на закона, параграфи от 1 до 61, както и преходните и заключителни разпоредби (параграфи 62 и 63).

Какво се променя

Законопроектът въвежда изисквания, произтичащи от пет законодателни акта на Европейския съюз, включително актуализации на директивата MiFID II и регламента MiFIR (Markets in Financial Instruments Directive/Regulation). Тези европейски правила регулират пазарите на финансови инструменти и защитата на инвеститорите.

ПРЕДИ промените: Българското законодателство не отразяваше последните изменения в европейската регулаторна рамка. Европейската комисия е констатирала неточности при проверка на транспонирането, а изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2554 относно цифровата оперативна устойчивост на финансовия сектор (DORA) са влезли в сила от януари 2025 г., без да са напълно отразени в националното право.

СЛЕД промените: Законът привежда българската нормативна уредба в съответствие с актуалните европейски стандарти за функциониране на финансовите пазари, изискванията към инвестиционните посредници и надзорните правомощия на Комисията за финансов надзор (КФН).

Защо се приема

Законопроектът е включен в Плана за действие за 2025 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС. Приемането му е необходимо за изпълнение на ангажиментите на страната като държава-членка и за избягване на наказателни процедури от страна на Европейската комисия.

Дебат и критики

От парламентарната група на «Възраждане» критикуваха законопроекта като «административно послушание». Депутатът Виолета Кърпачева заяви, че в мотивите липсват конкретни данни за мащаба на проблема, статистика и анализ на риска. Тя определи аргумента, че България изостава с осем години от европейските практики, като недостатъчен за обосноваване на необходимостта от промените.

Практическо въздействие

Промените засягат основно инвестиционните посредници, банките, които предлагат инвестиционни услуги, и регулаторните органи. За обикновените граждани директният ефект е ограничен, но законът цели подобряване на защитата на инвеститорите и по-стабилно функциониране на финансовите пазари в България.

Гласуването премина с подкрепата на 115 депутати, докато 29 бяха против, а 28 се въздържаха. Законопроектът беше приет на второ четене.

Източници и контекст

Резюме: ЗИД на Закона за пазарите на финансови инструменти – второ гласуване (06.11.2025)

Причини за законодателните промени

Законопроектът цели въвеждане на изисквания, произтичащи от 5 законодателни акта на ЕС, включително актуализации на MiFID II/MiFIR. Включен е като мярка в Плана за действие за 2025 г. с мерките от членството в ЕС. Европейската комисия е констатирала неточности при проверка, което е ускорило необходимостта от транспониране. Промените от Регламент (ЕС) 2022/2554 са влезли в сила от януари 2025 г.

Позиции на политически партии

  • Възраждане (Виолета Кърпачева): Остра критика — законът се представя без доказана нужда, без конкретни данни, статистика или анализ на риска. Аргументът „България изостава с 8 години" е определен като „административно послушание", а не реална реформа.
  • Мнозинството в парламента е приело закона.

Обществени реакции

Не са открити данни за значими обществени реакции или медийно отразяване в надеждните източници.

Как ще се отрази на гражданите

Промените засягат основно инвестиционните посредници, финансовите пазари и надзора (КФН). За обикновените граждани директният ефект е ограничен — по-скоро подобрена защита на инвеститорите и привеждане на регулацията в съответствие с европейските стандарти.


Бележка: Конкретна медийна информация за гласуването на 06.11.2025 в 51-то НС е оскъдна. Намерената информация е предимно от официални и правно-технически източници.

Източници: