Надзорни правомощия на КРС по Акта за цифровите услуги - ЗИД на Закона за електронните съобщения - параграфи 20-22
Депутатите дадоха на Комисията за регулиране на съобщенията реални правомощия да защитава българите пред гигантите като Facebook и Google - вече има къде да се оплачете, ако платформа ви е ощетила.
Най-после можем да се оплачем от Facebook и Google на българска институция!
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за параграфи 20-22 (преномерирани като 21-23) от Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, които уреждат конкретните надзорни правомощия на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) като национален координатор за цифровите услуги.
Какво се променя
ПРЕДИ: В българското законодателство нямаше ясно определен орган, който да осъществява надзор върху големите онлайн платформи (като Facebook, Google, TikTok и други) съгласно европейския Акт за цифровите услуги (DSA - Регламент (ЕС) 2022/2065). Гражданите нямаха институция, към която да се обърнат при проблеми с тези платформи.
СЛЕД: КРС получава изрични правомощия да:
- Издава, прекратява или отнема сертификати на органи за извънсъдебно уреждане на спорове с онлайн платформи
- Предоставя или отнема статут на «доверен подател на сигнали» - организации, които могат да сигнализират за незаконно съдържание
- Предоставя статут на «одобрен изследовател» с достъп до данни на платформите
- Получава и разглежда жалби срещу доставчици на посреднически услуги
- Координира действията си с други институции като Комисията за защита на потребителите, Съвета за електронни медии и КЗЛД
Защо се приемат тези промени
България е задължена по силата на европейското законодателство да определи национален координатор по Акта за цифровите услуги. Още през февруари 2023 г. Министерският съвет реши, че тази роля ще изпълнява КРС. От ноември 2024 г. в Комисията е създадена специализирана дирекция за тази цел.
Практическо значение
За обикновените граждани това означава, че вече има българска институция, към която могат да се обърнат, ако имат проблем с голяма онлайн платформа - например ако съдържанието им е премахнато несправедливо, ако са жертва на онлайн измама или ако смятат, че платформа не спазва европейските правила за прозрачност и защита на потребителите.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет и от група народни представители начело с Мартин Димитров. Гласуването преминава с широка подкрепа - 139 гласа «за», 28 «против» и 8 «въздържали се», което показва, че промените се приемат като технически необходими за хармонизация с европейското право.
Източници и контекст
ЗИД на Закона за електронните съобщения – §20-22, 06.11.2025
Същност на промените
Гласуването касае изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), свързани с въвеждане на Регламент (ЕС) 2022/2065 – Акт за цифровите услуги (DSA) в българското законодателство. Параграфи 20-22 (преномерирани като 21-23) уреждат правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) като национален координатор за цифровите услуги.
Основни промени
- КРС получава изрични надзорни правомощия по прилагането на DSA
- Въвежда се координация между КРС, Министерство на електронното управление, Комисията за защита на потребителите, Съвета за електронни медии и КЗЛД
- Законът е обнародван в ДВ, бр. 99/21.11.2025 г.
Причини за промените
Задължение за транспониране на европейски регламент – България е задължена да посочи национален координатор. КРС се подготвя за тази роля от 2023 г. (решение на МС от 15.02.2023 г.). От 01.11.2024 г. е създадена специализирана дирекция в КРС за DSA.
Политически позиции и обществени реакции
Няма данни за значими политически противоречия по тези конкретни параграфи – законът преминава като технически/хармонизационен акт.
Ефект върху гражданите
Гражданите получават механизъм за жалби срещу големи онлайн платформи (Meta, Google и др.) пред КРС като национален координатор по DSA.
Източници: