Предложение за публикуване на интернет адресите на медиите в отворен формат - ЗИД на Закона за електронните съобщения - параграф 20 - предложение от Божидар Божанов

Депутатите отхвърлиха предложение медиите да декларират всичките си уебсайтове и регистърът им да бъде публикуван в отворен формат, който да позволява лесно проследяване на медийната собственост - стъпка към прозрачност, която не намери подкрепа в парламента.

51-то НС Гласуване № 33 Средно
39 за
132 против
2 въздържали се
67 отсъстващи
173 от 240 гласували (72%)
AI анализ Критичен

Парламентът отказа да свети фенер върху медийната собственост - защо се крият?

Предложението щеше да задължи медиите да декларират всички свои уебсайтове и тази информация да бъде публикувана в отворен формат за лесно проследяване. В момента медийната собственост остава непрозрачна и трудна за проверка от гражданите. Ако беше прието, всеки щеше да може лесно да разбере кой стои зад новините, които чете. Отхвърлянето на тази елементарна мярка за прозрачност поставя въпроса - кой печели от скриването на истинските собственици на медии?

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за предложение на народния представител Божидар Божанов за създаване на нов параграф 24, който да измени Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги.

Какво предлага промяната

Предложението съдържа две основни изменения:

Първо изменение: В чл. 7а да се създаде нова алинея 9, която да задължи доставчиците на медийни услуги, когато разпространяват съдържание чрез една или повече интернет страници, да посочват интернет адресите им в декларацията по ал. 3. Това означава, че медиите трябва да декларират всички свои уебсайтове официално.

Второ изменение: В чл. 7в да се направят две промени:

  • В ал. 1 и ал. 2 думите «ал. 3, 4 и 7» да се заменят с «ал. 3, 4, 7 и 9» - това свързва новото изискване с вече съществуващите механизми за контрол.
  • Да се създаде нова ал. 3, която изисква данните от регистъра да се публикуват и в отворен, машинночетим формат.

Преди и след промяната

ПРЕДИ: Регистърът на медиите съществува, но не съдържа задължително информация за интернет адресите на медийните доставчици. Данните не се публикуват в машинночетим формат, което затруднява анализа и проследяването на медийната собственост от граждани, журналисти и изследователи.

СЛЕД (ако беше прието): Всяка медия щеше да бъде задължена да декларира всичките си интернет адреси. Регистърът щеше да бъде достъпен в отворен, машинночетим формат, което позволява автоматизирана обработка на данните и по-лесно разкриване на връзки между различни медии.

Защо е важно

Предложението е насочено към повишаване на медийната прозрачност. В България въпросът за медийната собственост и скритите връзки между различни медии е чувствителен. Публикуването на данни в машинночетим формат би позволило на журналисти, неправителствени организации и граждани да анализират кой стои зад различните медии и да разкриват потенциални концентрации на медийна власт.

Позиция на комисията

Комисията по транспорт и съобщения не подкрепя предложението. Мотивите не са изложени в стенограмата, но резултатът от гласуването показва категорично отхвърляне от парламентарното мнозинство.

Контекст

Предложението е направено в рамките на по-широкия законопроект за изменение на Закона за електронните съобщения, който въвежда европейския Регламент за цифровите услуги (Digital Services Act). Божидар Божанов, известен със своята работа в областта на електронното управление и отворените данни, се опитва да използва възможността за разширяване на прозрачността в медийния сектор.

Източници и контекст

Въз основа на намерената информация, мога да дам следното резюме:


ЗИД на Закона за електронните съобщения – параграф 20, предложение от Божидар Божанов (06.11.2025)

Контекст на гласуването

Стенограмата показва, че дебатът е свързан с достъпа до запазени данни от електронни съобщения – конкретно дали видеозаписи и трафични данни могат да се използват за идентифициране на нарушители. Говорителят (вероятно от опозицията) критикува двоен стандарт: при протести на ВЪЗРАЖДАНЕ камерите работили ефективно, но при хулиганство на спортни мероприятия – уж не можело.

Основни факти

  • ЗИД ЗЕС е приет на 06.11.2025 г. и обнародван в ДВ, бр. 99 от 21.11.2025 г.
  • Законът въвежда Регламент (ЕС) 2022/2065 (Digital Services Act) – разширява правомощията на КРС като координатор за цифрови услуги.
  • Паралелно, според медиите, законът разширява достъпа на прокуратурата, полицията и службите до запазени трафични данни от електронни съобщения.
  • Предложението на Божидар Божанов (ПП-ДБ) по параграф 20 е в контекста на дебати за съхранение на данни и условията за достъп до тях.

Липсваща информация

Не е намерена конкретна медийна публикация, детайлизираща точното съдържание на предложението по параграф 20 или резултата от гласуването му. Темата е технически и не е получила широко медийно отразяване извън специализираните правни сайтове.


Източници: