Приемане на параграф 15 (преномериран на §16) от ЗИД на Закона за електронните съобщения – второ гласуване

Народното събрание прие параграф 15 (преномериран на §16) от ЗИД на Закона за електронните съобщения със 165 гласа „за" и 9 въздържали се, като част от въвеждането на европейския Акт за цифровите услуги, който определя Комисията за регулиране на съобщенията за национален координатор за надзор над онлайн платформите.

51-то НС Гласуване № 31 Средно
165 за
0 против
9 въздържали се
66 отсъстващи
174 от 240 гласували (73%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре че беше приет, защото България най-накрая ще може да контролира големите онлайн платформи

Законът определя Комисията за регулиране на съобщенията като национален орган, който ще следи дали големите онлайн платформи като Фейсбук и Гугъл спазват европейските правила за цифрови услуги. Това означава, че българските граждани ще имат към кого да се обърнат, когато срещнат незаконно съдържание, измами или манипулации в интернет. С присъединяването ни към общоевропейската система за надзор, страната ни показва, че е активен участник в изграждането на по-безопасен и отговорен цифров свят.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за приемане на параграф 15, който в хода на второто гласуване е преномериран на параграф 16, от Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.

Контекст на законопроекта

Законопроектът въвежда в българското законодателство изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2065 – Акт за цифровите услуги (Digital Services Act, DSA). Това е задължителен европейски регламент, който установява единни правила за онлайн платформите и посредническите цифрови услуги в целия Европейски съюз.

Основни промени в закона като цяло

Законът определя Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) като национален Координатор за цифровите услуги в България. Това е ключова роля, предвидена в чл. 49, параграф 2 от европейския регламент, която включва:

  • Надзор над доставчиците на посреднически онлайн услуги
  • Координация между българските компетентни органи при прилагане на регламента
  • Взаимодействие с европейските институции и координаторите от други държави-членки

Значение за гражданите

Въвеждането на Акта за цифровите услуги в България носи конкретни ползи:

  • По-ясни правила за функционирането на онлайн платформи, социални мрежи и електронни пазари
  • Механизъм за жалби срещу незаконно съдържание, фалшиви онлайн магазини и подвеждаща реклама
  • По-голяма прозрачност при онлайн търговията и алгоритмичните препоръки
  • Защита на потребителите от манипулативни практики в цифровата среда

Резултат от гласуването

Параграф 15 (преномериран на §16) е приет с убедително мнозинство: 165 гласа „за", без нито един глас „против" и само 9 въздържали се. Този консенсус отразява техническия и задължителен характер на промените, които произтичат от европейското законодателство.

Политически контекст

Законопроектът е изготвен на базата на два обединени проекта – един от Министерския съвет и един от народния представител Мартин Димитров и група депутати. Липсата на остри политически противоречия се обяснява с факта, че България е длъжна да имплементира европейския регламент като държава-членка на ЕС.

Източници и контекст

ЗИД на Закона за електронните съобщения – второ гласуване (06.11.2025)

Същност на промените

Законопроектът имплементира Регламент (ЕС) 2022/2065 – Акт за цифровите услуги (DSA) в българското законодателство. Законът е приет на 6 ноември 2025 г. и публикуван в Държавен вестник бр. 99 от 21 ноември 2025 г.

Ключови промени

  • Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е официално определена като национален координатор за цифровите услуги в България
  • Въведен е механизъм за взаимодействие и координация при прилагане на DSA регламента
  • КРС получава конкретни надзорни правомощия върху доставчиците на посреднически (онлайн) услуги

Причини за промените

Изпълнение на задължения по членство в ЕС – DSA е задължителен за всички държави-членки. Министерският съвет е определил КРС за координатор още с решение от 13 юни 2024 г., като специализирана дирекция е създадена от 1 ноември 2024 г.

Ефект върху гражданите

  • По-ясни правила за онлайн платформи
  • Механизъм за жалби срещу фалшиви онлайн магазини, незаконно съдържание и нелоялна реклама
  • По-голяма прозрачност при онлайн търговия

Политически позиции / обществени реакции

Не са открити публични дебати или остри партийни противоречия по конкретния §15/16. Промените са технически по характер и следват задължителна европейска рамка – вероятно са приети без значителна опозиция.


Бележка: Не намерих специфична информация за дебати по §15 (→§16) конкретно. Информацията е за закона като цяло.

Източници: