Приемане на параграфи 9 и 10 от ЗИД на Закона за електронните съобщения – второ гласуване
Депутатите приеха поредните текстове от закона, който определя Комисията за регулиране на съобщенията за «цифров шериф» на България – органът, който ще следи дали онлайн платформите и социалните мрежи спазват европейските правила за защита на потребителите в интернет.
Добре че приеха: България най-после ще има «цифров шериф» за ред в интернет
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемането на параграфи 9 и 10 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения при второто му гласуване в пленарна зала.
Контекст на законопроекта
Законопроектът е изготвен въз основа на два внесени проекта – един от Министерския съвет (от 4 декември 2024 г.) и един от Мартин Димитров и група народни представители (от 11 декември 2024 г.). След приемането им на първо гласуване е изготвен общ законопроект съгласно чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Цел на промените
Основната цел на измененията в Закона за електронните съобщения е транспониране на Регламент (ЕС) 2022/2065, известен като «Акт за цифровите услуги» (Digital Services Act). Този европейски регламент въвежда хармонизирани правила за цифровите услуги в целия Европейски съюз и изисква от държавите членки да определят национален координатор на цифровите услуги.
Какво се променя
С приемането на законопроекта:
- Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) се определя за национален координатор на цифровите услуги в България
- Въвежда се механизъм за координация между КРС и Съвета за електронни медии (СЕМ)
- Създават се правомощия за надзор върху доставчиците на цифрови услуги в съответствие с европейските изисквания
Практическо значение
Актът за цифровите услуги е един от ключовите елементи на европейската цифрова стратегия. Той регулира отговорността на онлайн платформите за съдържанието, което хостват, и въвежда задължения за прозрачност и защита на потребителите. Транспонирането му в българското законодателство е задължение на страната като член на ЕС.
Определянето на КРС като координатор означава, че тази институция ще бъде основната точка за контакт с Европейската комисия и другите държави членки по въпросите на цифровите услуги. Това включва надзор върху онлайн платформи, социални мрежи и други доставчици на цифрови услуги, опериращи в България.
Резултат от гласуването
Параграфи 9 и 10 са приети с широко мнозинство – 133 гласа «за», само 1 «против» и 39 «въздържали се». Това показва консенсус между основните политически сили относно необходимостта от привеждане на българското законодателство в съответствие с европейските изисквания в областта на цифровите услуги.
Източници и контекст
ЗИД на Закона за електронните съобщения – второ гласуване (06.11.2025)
Основна информация
Законът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е приет от 51-вото Народно събрание и публикуван в Държавен вестник бр. 99 от 21 ноември 2025 г.
Причини за промените
Основната цел е транспониране на Регламент (ЕС) 2022/2065 (т.нар. „Акт за цифровите услуги" / Digital Services Act). Промените въвеждат:
- Механизъм за координация между Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и Съвета за електронни медии (СЕМ)
- КРС е определена за координатор на цифровите услуги в България
Контекст на параграфи 9 и 10
Стенограмата към тези параграфи съдържа текст за автобусни линии и малки общини (Добричка, Тунджа, Родопи, Марица), което е нетипично за ЗЕС. Това вероятно означава, че в рамките на същата сесия са гласувани и промени в Закона за автомобилните превози. По тях:
- Отпада задължението за ползване на автогари по нерентабилни линии
- Приети единодушно – 163 гласа „за", без против и въздържали се
- Подкрепени от ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП и ИТН
Заключение
Не са открити критични обществени реакции или политически противоречия около гласуването. То е прието с широко парламентарно съгласие.
Източници: