Приемане наименованието и параграфи 1-6 от ЗИД на Закона за електронните съобщения – второ гласуване

Това гласуване е за приемане на наименованието на закона и първите шест параграфа от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения при второто му гласуване в пленарна зала.

Какво се гласува конкретно

Депутатите гласуват началната част на законопроекта, която включва:

• Официалното наименование на закона
• Параграфи от 1 до 6, които въвеждат основните дефиниции и първоначални изменения

Законопроектът е обединен (общ) от два отделни проекта:

1. Законопроект № 51-402-01-13, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2024 г.
2. Законопроект № 51-454-01-26, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 11 декември 2024 г.

Защо се правят тези промени

Измененията са необходими за въвеждане в българското законодателство на изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2065 – Актът за цифровите услуги (Digital Services Act). Този европейски регламент създава единна рамка за регулиране на онлайн платформите и посредническите цифрови услуги в целия Европейски съюз.

Какво се променя

ПРЕДИ: Българското законодателство нямаше ясно определен национален координатор за прилагането на Акта за цифровите услуги. Липсваше и изрична правна рамка за надзор над доставчиците на посреднически онлайн услуги.

СЛЕД: С приемането на измененията:

• Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) се определя като национален координатор по Акта за цифровите услуги
• Съветът за електронни медии (СЕМ) става компетентен орган за платформите за споделяне на видеосъдържание
• Въвеждат се ясни процедури и правомощия за регулаторите

Предложения по текста

По параграф 1 има предложение от народния представител Андрей Рунчев и група народни представители, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията по транспорт и съобщения подкрепя това предложение.

Европейски контекст

Актът за цифровите услуги е една от ключовите инициативи на ЕС за регулиране на цифровото пространство. Той задължава онлайн платформите да бъдат по-прозрачни, да премахват незаконно съдържание и да защитават потребителите от манипулации. България, като държава членка, е длъжна да определи национални органи, които да следят за спазването на тези правила.

Гласуването преминава с убедително мнозинство – 127 гласа «за», 27 «против» и 11 «въздържал се», което показва широка политическа подкрепа за хармонизирането на българското законодателство с европейските стандарти в областта на цифровите услуги.