Повторно гласуване на ЗИ на Закона за специалните разузнавателни средства след президентско вето – преодоляване на Указ №192

Народното събрание преодоля със 124 гласа "за" ветото на президента върху промените в Закона за специалните разузнавателни средства, с които назначаването на шефа на ДАТО преминава от президента към парламента – част от пакет закони, прехвърлящи контрола върху спецслужбите към законодателната власт.

51-то НС Гласуване № 17 Важно
124 за
75 против
0 въздържали се
41 отсъстващи
199 от 240 гласували (83%)
AI анализ Критичен

Този закон не трябваше да се приема – парламентът узурпира контрола върху спецслужбите

Законът прехвърля назначаването на директора на ДАТО от президента към Народното събрание. Досега президентът като държавен глава и върховен главнокомандващ имаше тази функция, сега тя преминава към парламентарното мнозинство. Това означава, че спецслужбите могат да станат инструмент на управляващата партия, а не независим орган за защита на националната сигурност. Трябва да ни тревожи, защото концентрацията на контрол върху разузнаването в едни ръце е опасна за демокрацията и може да се използва за политически репресии.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
62004
019017
03003
28001
16201
01205
17000
0902
0307
1001

Какво се гласува

Това гласуване е за повторно приемане на Закона за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), след като президентът Румен Радев го върна за ново обсъждане с Указ №192 от 22 октомври 2025 година. Законът беше първоначално приет от Народното събрание на 10 октомври 2025 година.

Същност на промените

С измененията в ЗСРС правомощието за назначаване и освобождаване на председателя на Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО) се прехвърля от президента към Народното събрание. ДАТО е органът, който осигурява техническата инфраструктура за използване на специални разузнавателни средства – това включва подслушване, проследяване и други оперативни технически способи.

Мотиви на президента за ветото

Президентът Радев изтъква в мотивите към Указ №192, че:

  • Този закон е част от пакет с още два закона (за ДАНС и ДАР), чрез които парламентът системно изземва правомощия по назначаване на ръководители на структури от системата за национална сигурност
  • Трите агенции имат правомощия да ограничават конституционно гарантирани права и свободи на гражданите, което изисква измененията да отговарят на принципите за необходимост, откритост и съгласуваност
  • Политизирането на тези назначения чрез обвързването им с парламентарни мнозинства застрашава независимостта на службите за сигурност

Позиции на политическите сили

В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред гласуването показа следното разпределение:

  • "За" преодоляване на ветото (10 гласа): ГЕРБ-СДС (6), ДПС-Ново начало (2), БСП-Обединена левица (1), ИТН (1)
  • "Против" (7 гласа): ПП-ДБ (2), ВЪЗРАЖДАНЕ (3), ВЕЛИЧИЕ (1), МЕЧ (1)
  • "Въздържал се" (1 глас): АПС

Народният представител Божидар Божанов от ПП-ДБ обясни в пленарната зала, че специалните разузнавателни средства на практика означават подслушване и че институционалната структура, свързана с тях, е сложна.

Резултат от гласуването

При гласуването в пленарна зала резултатът е:

  • За: 124 народни представители
  • Против: 75 народни представители
  • Въздържали се: няма

С 124 гласа "за" (при необходими 121 за преодоляване на вето) президентското вето е преодоляно. Законът за изменение на ЗСРС е приет повторно и ще бъде изпратен на президента за обнародване в "Държавен вестник" в 7-дневен срок съгласно член 101, алинея 3 от Конституцията.

Значение

Това гласуване е част от по-широка законодателна инициатива, с която управляващото мнозинство прехвърля контрола върху трите основни агенции за сигурност (ДАНС, ДАР, ДАТО) от президента към парламента. Промените са оспорвани пред Конституционния съд.

Източници и контекст

Забележка: Въпросът в стенограмата се отнася до Закона за ДАР (Държавна агенция "Разузнаване"), не до Закона за СРС, въпреки заглавието на задачата. Ето обобщението:

Ново обсъждане на ЗИ на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" – 30.10.2025 г.

Причини за промените:
Народното събрание прие на 10.10.2025 г. изменения, с които правомощието за назначаване и освобождаване на председателя на ДАР се прехвърля от президента към Народното събрание. Президент Радев наложи вето с Указ №191 от 22.10.2025 г., като аргументира, че промените нарушават независимостта на разузнаването и политизират избора на ръководител – шефът на агенцията ще зависи от "флуктуиращи парламентарни мнозинства".

Резултат от гласуването на 30.10.2025 г.:
Парламентът преодоля ветото – 126 гласа "за", 86 "против". Законът е окончателно приет.

Позиции:

  • Управляващото мнозинство: подкрепи приетите промени – парламентарен контрол над разузнаването е демократична гаранция.
  • Президентът Радев: категорично против – счита прехвърлянето за политизиране на спецслужбата.

Последствия:

  • Конституционният съд образува дела по промените в законите за спецслужбите (ноември 2025).
  • Назначаването на шефа на разузнаването вече е прерогатив на НС, а не на президента.

Обществени реакции: Спорна тема относно баланса между президентски и парламентарен контрол над спецслужбите.

Източници: