Преодоляване на президентско вето върху ЗИД на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" — повторно гласуване по чл. 101 от Конституцията

Това гласуване е за повторно приемане на Закона за изменение на Закона за Държавна агенция «Разузнаване» (ДАР), след като президентът Румен Радев наложи вето върху него с Указ № 191 от 22 октомври 2025 г.

Какво се променя

ПРЕДИ промените:

• Председателят на Държавна агенция «Разузнаване» се назначаваше и освобождаваше от президента на Република България
• Това гарантираше определена независимост на разузнавателната служба от текущото парламентарно мнозинство
• Президентът като държавен глава и върховен главнокомандващ имаше пряк контрол върху ръководството на външното разузнаване

СЛЕД промените:

• Председателят на ДАР вече ще се избира и освобождава от Народното събрание по предложение на Министерския съвет
• Заместник-председателите (трима на брой) ще се назначават от Министерския съвет за 5-годишен мандат
• Парламентарното мнозинство получава контрол върху ръководството на разузнаването

Мотиви на президента за ветото

Президентът Радев върна за ново обсъждане параграфи 1, 2, 3 и 5 от закона със следните аргументи:

1. Политизиране на службата: С този подход длъжността на председателя на ДАР става «политически зависима, но и институционално неотговорна»
2. Изземване на правомощия: Парламентът продължава линия на изземване на правомощия от президента при определяне ръководителите на органи от системата за национална сигурност
3. Неясноти в синхронизацията: Остават неясноти относно съгласуването на новите режими с действащите организационно-функционални разпоредби

Това вето е част от серия подобни — президентът върна и промените в законите за ДАНС и ДАТО, които прехвърлят на парламента контрола върху всички три основни разузнавателни и контраразузнавателни служби.

Позиции на парламентарните групи

Парламентарното мнозинство (ГЕРБ, ДПС-Ново начало, БСП и «Има такъв народ») преодоля ветото с 126 гласа «за». Те аргументират промените като засилване на парламентарния контрол и демократичната отчетност на спецслужбите.

Против гласуваха 86 народни представители, които споделят опасенията на президента за политизиране на разузнаването.

Последващи действия

Партия «Възраждане» сезира Конституционния съд, който допусна делата срещу тези изменения за разглеждане. Предстои КС да се произнесе дали прехвърлянето на правомощия от президента към парламента противоречи на Конституцията.

Практическо значение

Промяната засяга баланса на властите в България. Държавна агенция «Разузнаване» е отговорна за външното разузнаване и защита на националната сигурност. Кой контролира нейното ръководство е въпрос с дългосрочни последици за независимостта на институцията и нейната способност да работи извън краткосрочните политически интереси на управляващите.