Заключителна разпоредба и § 2 за влизане в сила на ЗИД на Закона за насърчаване на инвестициите - второ гласуване
Депутатите решиха, че новите правила за контрол върху продажбата на активи на «Лукойл» влизат в сила веднага след обнародването - без никакво забавяне, което показва колко бързат управляващите да затегнат контрола върху енергийните активи на руската компания в България.
Този закон е добре, че беше приет - България най-накрая слага юздите на руските енергийни интереси!
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на Заключителната разпоредба и § 2 от Закона за допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, които определят кога законът влиза в сила.
Какво гласуват депутатите
С това гласуване се приема текстът: «Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник». Това означава, че всички промени, приети с този закон, ще започнат да действат незабавно след публикуването им, без да има отлагателен срок.
Контекст на закона
Законът въвежда специален режим за контрол върху продажбата на активи на четири компании, контролирани от «Лукойл» в България. Според новите правила:
- Всяка сделка с недвижими имоти, движими активи или дялове в тези компании изисква предварително решение на Министерския съвет
- Решението на МС може да бъде взето само след положително становище на ДАНС (Държавна агенция «Национална сигурност»)
- Сделки, сключени без това разрешение, се считат за нищожни - т.е. правно невалидни
Защо е важно незабавното влизане в сила
Изборът законът да влезе в сила от деня на обнародването, а не след стандартен период (например 3 дни или 1 месец), показва спешността, с която управляващото мнозинство иска да установи контрол върху потенциални сделки с активите на «Лукойл». Това предотвратява възможността за «бързи» сделки в периода между гласуването и влизането в сила.
Спорни моменти
Законът като цяло предизвика сериозни дебати. Президентът Румен Радев по-късно наложи вето върху него, аргументирайки се че:
- Поставя Министерския съвет във функционална зависимост от ДАНС, което нарушава конституционния принцип за разделение на властите
- Специалните условия, отнасящи се само за конкретни фирми, не съответстват на правото на ЕС
- Противоречи на принципите на Закона за нормативните актове
Впоследствие парламентът преодоля ветото на президента с 125 гласа «за».
Гласуване
За приемането гласуваха предимно депутати от ГЕРБ-СДС, «ДПС - Ново начало», «БСП - Обединена левица» и «Има такъв народ». Опозицията - включително «Възраждане» и «Величие» - гласува против, като по време на заседанието имаше множество процедурни спорове и проверки на кворума.
Източници и контекст
Резюме на гласуването
Тема: Промени в Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), свързани с продажбата на активи на "Лукойл"
1. Причини за законодателните промени
Законът въвежда специални условия за разпоредителни сделки с недвижими имоти, движими активи и дялове в четири компании, контролирани от "Лукойл". Сделките ще могат да се извършват само след решение на Министерския съвет, което се обуславя от положително становище на ДАНС. Сделки без това разрешение ще се считат за нищожни.
2. Позиции на политически партии
За промените гласуваха: ГЕРБ-СДС, "ДПС – Ново начало", "БСП – Обединена левица", "Има такъв народ", един депутат от "Алианс за права и свободи" и трима нечленуващи в група.
Президентът Радев наложи вето на 5 ноември, но парламентът преодоля ветото само 24 часа по-късно с 125 гласа "за", 74 "против" и никой "въздържал се".
3. Аргументи на президента срещу закона
Радев посочи, че законът поставя Министерския съвет във функционална зависимост от ДАНС, което е конституционно недопустимо. Допълнителните условия, отнасящи се само за конкретни фирми, не са в съответствие с изискванията на правото на ЕС и противоречат на принципите на Закона за нормативните актове.
4. Въздействие върху гражданите
Законът цели контрол над стратегически активи в енергетиката, но остава спорен относно съответствието му с европейското право и принципа за разделение на властите.
Източници: