Приемане наименованието и параграф единствен на ЗИ на Закона за специалните разузнавателни средства - второ гласуване

Депутатите приеха промяна, с която парламентът, а не президентът, ще избира шефа на агенцията за подслушванията - ход, който според едни носи повече контрол, а според други открива вратата за политизиране на спецслужбите.

51-то НС Гласуване № 17 Важно
121 за
77 против
0 въздържали се
42 отсъстващи
198 от 240 гласували (83%)
AI анализ Негативен

Този закон е рисков: Парламентът взима контрола над подслушванията от президента

Промяната прехвърля избора на директор на агенцията за специални разузнавателни средства от президента към Народното събрание. Досега президентът като неутрална фигура назначаваше ръководителя, сега това ще правят депутатите с обикновено мнозинство. За обикновените граждани това означава, че органът, който разрешава подслушвания, може да бъде подчинен на управляващата партия. Трябва да следим внимателно дали спецслужбите няма да станат инструмент за политически натиск вместо за защита на националната сигурност.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за приемане на наименованието и параграф единствен на Законопроекта за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) на второ четене.

Какво се променя

ПРЕДИ промяната: Председателят на Държавна агенция «Технически операции» (ДАТО) се назначава и освобождава от президента на Република България. Това е в съответствие с традиционната роля на президента като върховен главнокомандващ и негово участие в управлението на службите за сигурност.

СЛЕД промяната: Правомощието за назначаване и освобождаване на председателя на ДАТО преминава към Народното събрание. Парламентът ще избира и освобождава ръководителя на агенцията, която отговаря за техническото осигуряване на специалните разузнавателни средства в България.

Контекст на гласуването

Този законопроект е внесен от Александър Рашев и група народни представители на 17 септември 2025 г. и е приет на първо гласуване на 2 октомври 2025 г. Промяната се разглежда паралелно с аналогични изменения в Закона за Държавна агенция «Разузнаване», като и двата закона прехвърлят контрола върху ключови разузнавателни структури от президента към парламента.

Политически дебат

Гласуването е спорно и разделя Народното събрание. Поддръжниците от ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП-Обединена левица и «Има такъв народ» твърдят, че промяната засилва парламентарния контрол над спецслужбите и носи по-голяма демократична отчетност.

Противниците, включително депутати от «Възраждане», изразяват съмнения относно процедурата и необходимостта от спешното приемане на измененията. Петър Петров от «Възраждане» обвини председателстващия в нарушаване на Правилника, като не допусна обратно предложение преди гласуването за включване на точката в дневния ред.

Конституционни въпроси

Президентът Румен Радев впоследствие налага вето върху закона, като предупреждава, че смесването на политическите и административните органи може да превърне назначенията в обект на политически компромис. Според президента това поставя под въпрос реалния парламентарен контрол над агенцията.

Ветото е преодоляно от парламента с 124 гласа «за» и 75 «против». Конституционният съд образува дела по жалби на група депутати, оспорващи конституционосъобразността на промените.

Значение

ДАТО е агенцията, която осигурява техническите средства за подслушване и проследяване в България. Промяната в начина на избор на нейното ръководство има пряко значение за баланса на властите и независимостта на специалните служби от политическо влияние.

Източници и контекст

ЗИ на Закона за специалните разузнавателни средства – 10 октомври 2025

Същност на промяната

Законът (приет на 10.10.2025 г.) прехвърля правомощието за назначаване и освобождаване на председателя на ДАТО (Държавна агенция „Техническите операции") от президента към Народното събрание. Законът е приет едновременно с аналогични промени в Закона за Държавна агенция „Разузнаване" (ДАР).

Позиции на партиите

  • За закона: ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП-Обединена левица, „Има такъв народ" + двама независими депутати
  • Против: опозиционни депутати (85–86 гласа „против")

Президентско вето

Президентът Румен Радев наложи вето, аргументирайки се, че:

  • Смесват се политическите и административните органи
  • Ако назначенията се превърнат в обект на политически компромис, реалният парламентарен контрол над агенцията се поставя под въпрос

Преодоляване на ветото

Парламентът отхвърли ветото и прие повторно закона:

  • За СРС: 124 „за", 75 „против", без въздържали се
  • За ДАР: 126 „за", 86 „против"

Конституционен съд

КС образува дела по жалби на група депутати, оспорващи промените в ЗСРС, ЗДА „Разузнаване" и ЗДАНС.

Въздействие върху гражданите

Промяната е институционална – засяга контрола върху разузнавателните агенции. Критиците предупреждават за политизиране на спецслужбите; поддръжниците твърдят, че се засилва парламентарният надзор.


Източници: