Заключителни разпоредби (§5 и §6) към ЗИ на Закона за ДАР - влизане в сила и преходни правила - второ гласуване
С това гласуване депутатите сложиха финалната точка на закона, който отнема от президента правото да назначава шефа на разузнаването и го предава на парламента - промяна, която предизвика президентско вето и дело в Конституционния съд.
Този закон не трябваше да се приема - парламентът отнема власт от президента в съмнителна процедура
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на Заключителните разпоредби (параграфи 5 и 6) към Закона за изменение на Закона за Държавна агенция «Разузнаване» на второ четене.
Какво се гласува конкретно
Заключителните разпоредби съдържат техническите параграфи, които уреждат влизането в сила на закона и преходните правила за неговото прилагане. Това е финалното гласуване, което завършва приемането на целия закон на второ четене.
Контекст на промените
ПРЕДИ промяната:
- Председателят на Държавна агенция «Разузнаване» се назначаваше с указ на президента на Република България
- Заместник-председателите бяха двама
- Президентът имаше пряк контрол върху назначаването на ръководството на разузнавателната служба
СЛЕД промяната:
- Председателят на ДАР се избира с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет
- Заместник-председателите стават трима и се назначават от Министерския съвет по предложение на председателя
- Контролът върху разузнаването преминава от президента към парламента и изпълнителната власт
Политическо значение
Това гласуване е част от по-широк законодателен пакет, който променя управлението на трите разузнавателни агенции в България (ДАР, ДАНС и ДАТО). Промяната представлява съществено преразпределение на властта между институциите:
Аргументи на поддръжниците: Парламентарният контрол осигурява по-голяма прозрачност и демократична отчетност на специалните служби.
Аргументи на критиците: Промяната нарушава конституционния баланс и отнема правомощия на президента като върховен главнокомандващ и гарант на националната сигурност.
Последващи събития
След приемането на закона:
- Президентът Румен Радев наложи вето на 22 октомври 2025 г.
- Народното събрание отхвърли ветото на 30 октомври 2025 г.
- 53 депутати сезираха Конституционния съд, който образува дело № 17/2025 за проверка на конституционността на промените
Гласуване по партии
За промените гласуваха 120 депутати (основно от ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП-Обединена левица и ИТН), а против бяха 82 депутати. С това гласуване законът е окончателно приет на второ четене.
Източници и контекст
Въз основа на търсенето намерих релевантна информация за гласуването от 10 октомври 2025 г. в 51-то Народно събрание:
КРАТКО РЕЗЮМЕ
За какво става въпрос:
Законопроектът променя начина на избор на шефовете на трите разузнавателни агенции (ДАР, ДАНС и ДАТО). Вместо президентът да ги назначава с указ, сега Народното събрание ще ги избира по предложение на Министерския съвет. Броят на заместник-председателите също се увеличава от двама на трима.
Политически позиции:
- Подкрепа: ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП-Обединена левица, ИТН (общо 126 депутати)
- Против: 86 депутати
Президентско вето:
Президентът Румен Радев наложи вето на промените и върна закона за ново обсъждане на 22 октомври 2025 г. Впоследствие НС отхвърли ветото и прие закона на второ четене.
Конституционни спорове:
Конституционният съд образува дело № 17/2025 по искане на 53 депутати, които оспорват конституционността на измененията, приети на 10 октомври и преприети на 30 октомври 2025 г.
Значение за гражданите:
Промяната засяга контрола над специалните служби - той преминава от президента към парламента, което променя баланса между институциите.
Източници: