Второ гласуване на промени в Закона за ДАР - параграфи 1-4: Избор на председател от НС вместо назначаване от президента

Народното събрание приема параграфи 1-4 от промените в Закона за ДАР (120 "за", 82 "против"), с които изборът на председателя на разузнаването преминава от президента към парламента, а заместник-председателите стават трима — промяна, която критиците определят като политизиране на спецслужбата.

51-то НС Гласуване № 13 Важно
120 за
82 против
1 въздържали се
37 отсъстващи
203 от 240 гласували (85%)
AI анализ Критичен

Този закон не трябваше да се приема — разузнаването става заложник на парламентарни сделки

Промените прехвърлят избора на председател на Държавна агенция «Разузнаване» от президента към Народното събрание. Досега президентът назначаваше ръководителя, което осигуряваше дистанция от ежедневната партийна политика — сега това се променя. За обикновените граждани това означава, че националната сигурност може да стане разменна монета в коалиционни преговори, а разузнаването — по-уязвимо на политически натиск. Независимостта на спецслужбите е гаранция за защита на демокрацията, а не луксозна опция.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
60006
025011
02805
27002
15202
11114
15002
01001
0604
2000

Какво се гласува

Това гласуване е за приемане на параграфи 1 до 4 от Законопроекта за изменение на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" на второ четене. Гласуването обхваща:

  • Параграф 1 — промяна в член 14, алинея 1: думите "назначава с указ на президента на републиката" се заменят с "избира с решение на Народното събрание". В алинея 2 думата "преназначен" се заменя с "преизбран". Алинея 3 се изменя, като председателят вече се подпомага от трима заместник-председатели (вместо двама), които се назначават с решение на Министерския съвет за срок от 5 години по предложение на председателя.
  • Параграф 2 — нов — в редакция на Комисията.
  • Параграф 2, който става параграф 3 — в редакция на Комисията.
  • Параграф 4 — нов — в редакция на Комисията.

Същност на промените

Основната промяна е прехвърляне на правомощието за избор на председателя на Държавна агенция "Разузнаване" от президента на републиката към Народното събрание. Досега президентът назначаваше и освобождаваше председателя на ДАР с указ, което гарантираше определена независимост на службата от текущото парламентарно мнозинство. С приемането на тези параграфи контролът върху разузнавателната агенция преминава изцяло в ръцете на законодателната власт.

Резултат от гласуването

Гласували 203 народни представители: 120 "за", 82 "против", 1 "въздържал се". Параграфи 1 до 4 са приети.

Политически позиции

Промените се подкрепят от ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП и "Има такъв народ". Против гласуват "Продължаваме промяната — Демократична България", "Възраждане", "Алианс за права и свободи", МЕЧ и "Величие".

Защо е важно

Това гласуване е ключово за баланса на властите в България. Критиците предупреждават, че парламентаризирането на назначенията политизира разузнаването, като го поставя под контрола на текущото парламентарно мнозинство. Президентът Радев впоследствие налага вето върху закона, което обаче е отхвърлено от парламента на 30 октомври 2025 г. Конституционният съд образува дела по жалби на депутати срещу тези промени, което показва сериозността на конституционните опасения.

Източници и контекст

Гласуване: ЗИ на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" — 10 октомври 2025 г.

Резултат от конкретното гласуване

Гласували 199 народни представители: за 84, против 50, въздържали се 65 — предложението НЕ е прието. Това е гласуване по конкретен параграф на второто четене на законопроекта.

1. Причини за законодателните промени

Основната промяна прехвърля правомощието за назначаване и освобождаване на председателя на ДАР от президента към Народното събрание (по предложение на Министерския съвет). Увеличава се и броят на заместник-председателите — от двама на трима.

2. Позиции на политически партии

  • За промените: ГЕРБ, ДПС-Ново начало, БСП, "Има такъв народ"
  • Против: "Продължаваме промяната – Демократична България", "Възраждане", "Алианс за права и свободи", МЕЧ, "Величие"

3. Президентско вето и КС

Президент Радев наложи вето върху приетите на 10 октомври промени. Парламентът отхвърли ветото на 30 октомври 2025 г. (126 "за", 86 "против"). Конституционният съд образува дела по жалби на депутати срещу промените в законите за ДАР, ДАНС и СРС.

4. Ефект върху гражданите

Промяната е институционална — засяга баланса на властите в контрола върху разузнаването. Критиците смятат, че парламентаризирането на назначенията политизира спецслужбата.

Източници: