Прегласуване на наименованието на Закона за изменение на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" - второ гласуване

Това гласуване е за прегласуване на наименованието на Закона за изменение на Закона за Държавна агенция «Разузнаване» в рамките на второто му четене в пленарна зала.

Какво се случи?

При първоначалното гласуване на наименованието резултатът беше 119 гласа «за», 81 «против» и 3 «въздържали се». Депутати от ПП-ДБ поискаха прегласуване, след което резултатът стана 121 гласа «за», 81 «против» и 2 «въздържали се». Наименованието беше прието.

Контекст на законодателната промяна

Законопроектът, чието наименование се гласува, е част от мащабна реформа в управлението на българските разузнавателни служби. Основната промяна, която законът въвежда, е:

ПРЕДИ: Председателят на Държавна агенция «Разузнаване» се назначаваше с указ на президента на републиката. Това даваше на президентската институция пряк контрол върху ръководството на външното разузнаване.

СЛЕД: Председателят на ДАР вече се избира с решение на Народното събрание. Това прехвърля контрола върху назначаването от президента към парламентарното мнозинство.

Политическият контекст

Гласуването се проведе при изключително напрегната обстановка. От стенограмата е видно, че:

• Заседанието започна със силен шум и реплики от залата
• Опозицията оспори включването на точката в дневния ред, настоявайки че липсва реална неотложност
• Депутат от опозицията посочи, че управляващото мнозинство не е успяло да събере самостоятелно кворум и е разчитало на гласове от други парламентарни групи
• Имаше критики, че Председателският съвет се свиква «от 6,00 ч. предната вечер» без народните представители да са информирани за темите

Защо е важно?

Въпреки че самото гласуване е за наименованието на закона (формална процедурна стъпка), то е част от цялостния процес по приемане на спорна реформа. Промяната засяга фундаменталния баланс на властите в България - кой контролира разузнавателните служби.

Президентът Румен Радев впоследствие наложи вето върху закона, което парламентът отхвърли. Конституционният съд образува дела за проверка дали промените противоречат на Конституцията.

Критиците на промените твърдят, че те концентрират твърде много власт в ръцете на парламентарното мнозинство и премахват важен елемент на президентски контрол върху специалните служби. Поддръжниците им аргументират, че парламентарният избор е по-демократичен и осигурява по-голяма отчетност.