Приемане наименованието на ЗИ на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" - второ гласуване
Парламентът даде зелена светлина на спорния закон, който ще отнеме от президента правото да назначава шефа на разузнаването и ще го прехвърли на депутатите - началото на институционална битка, която стигна до Конституционния съд.
Този закон не трябваше да се приема: парламентът граби власт от президента
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на наименованието (заглавието) на Закона за изменение на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" на второ четене.
Какво представлява това гласуване
При второто гласуване на всеки законопроект първо се гласува неговото наименование - официалното заглавие на закона. В случая се гласува заглавието: "Закон за изменение на Закона за Държавна агенция 'Разузнаване'". Това е процедурна стъпка, която предхожда гласуването на същинските текстове.
Контекст на законопроекта
Законопроектът, чието наименование се приема, предвижда фундаментална промяна в начина на избор на ръководството на разузнавателната служба:
ПРЕДИ промяната:
- Председателят на ДАР се назначава с указ на президента на републиката
- Президентът има пряк контрол върху външното разузнаване
- Има двама заместник-председатели
СЛЕД промяната:
- Председателят на ДАР се избира с решение на Народното събрание
- Парламентът поема контрола върху назначението
- Броят на заместник-председателите се увеличава на трима
- Заместник-председателите се назначават от Министерския съвет по предложение на председателя
Политическо разделение
Гласуването показва ясно разделение в парламента:
- Подкрепа (119 гласа): ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП, "Има такъв народ"
- Против (81 гласа): ПП-ДБ, "Възраждане", други опозиционни формации
- Въздържали се: 3 народни представители
Непосредствено след гласуването депутати от ПП-ДБ поискаха прегласуване, което беше проведено с подобен резултат (121 "за", 81 "против", 2 "въздържали се").
Защо това е важно
Макар гласуването на наименованието да изглежда формално, то е индикатор за политическата подкрепа, която законопроектът ще получи. Резултатът показва, че управляващото мнозинство има достатъчно гласове да прокара промените.
Тези изменения са част от по-широка дискусия за баланса на властите в България. Критиците (включително президентът Радев) твърдят, че промените отнемат конституционни правомощия на държавния глава и могат да застрашат независимостта на разузнаването. Поддръжниците аргументират, че парламентарният контрол би осигурил по-голяма демократична отчетност.
След приемането на закона президентът наложи вето, което парламентът отхвърли. Конституционният съд образува дело по жалба на народни представители.
Източници и контекст
ЗИ на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" – второ гласуване (10.10.2025)
Същност на промените
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ДАР, гласуван на второ четене на 10 октомври 2025 г., съдържа ключови изменения:
- Прехвърляне на правомощия: Правото да назначава и освобождава председателя на ДАР се прехвърля от президента към Народното събрание
- Структурна промяна: Увеличаване на заместник-председателите от 2 на 3
- Наименование: Гласуването на 10.10. е именно по наименованието (заглавната норма) на законопроекта
Политически позиции
- "За": ГЕРБ, ДПС-Ново начало, БСП, "Има такъв народ" + двама независими
- "Против": ПП-ДБ, "Възраждане", АПС, МЕЧ, "Величие", двама от БСП
Последващи събития
- Президент Радев върна закона за ново обсъждане, оспорвайки лишаването му от контрол върху разузнаването
- На 30 октомври 2025 г. парламентът отхвърли ветото с 126 гласа "за" и 86 "против"
- Конституционният съд образува дело №17/2025 по жалба на 53 народни представители срещу конституционността на промените
Обществени реакции
Критиците (включително президентът) настояват, че промените накърняват независимостта на разузнаването и президентските конституционни правомощия.
Източници: