Първо гласуване на ЗИД на Закона за пазарите на финансови инструменти – въвеждане на европейски регулации за прозрачност на финансовите пазари

Парламентът даде зелена светлина на законопроект, който синхронизира българските правила за финансовите пазари с най-новите европейски изисквания – целта е повече прозрачност при борсовата търговия и по-бърз достъп до пазарни данни в реално време.

51-то НС Гласуване № 22 Средно
116 за
27 против
28 въздържали се
69 отсъстващи
171 от 240 гласували (71%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре, че беше приет – България влиза в крак с модерните европейски финансови стандарти

Законопроектът синхронизира българското законодателство с най-новите европейски регулации за прозрачност на финансовите пазари и достъп до борсови данни в реално време. Досега правилата ни изоставаха от актуалните изисквания на ЕС, което създаваше риск от регулаторни пропуски и по-слаба защита на инвеститорите. За обикновените граждани това означава по-сигурна среда за спестявания и инвестиции, както и по-трудно манипулиране на пазарите от недобросъвестни играчи. Прозрачността е кислородът на здравата икономика – без нея процъфтяват измамите и корупцията.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
58008
00828
02706
25004
16003
1088
15002
0065
0064
1001

Това гласуване е за приемане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, внесен от Министерския съвет.

Какво се променя

Законопроектът транспонира изискванията на пет европейски законодателни акта, включително Директива (ЕС) 2024/790 и Регламент (ЕС) 2024/791. Основните промени засягат:

Преди: Българското законодателство не беше напълно хармонизирано с най-новите европейски изисквания за прозрачност на финансовите пазари. Съществуваха различия в прилагането на директивите на ниво отделни държави членки, което затрудняваше консолидацията на данните и конкурентоспособността на европейските фондови пазари спрямо тези на Уолстрийт, Лондон или Токио.

След: Законопроектът премества част от разпоредбите от директива в регламент, което означава пряко и еднакво прилагане във всички държави членки. Конкретно се урежда:

  • Режимът за възнаграждения, отстъпки и непарични облаги при предаване на нареждания до места за търговия
  • Синхронизиране на датата и времето за регистриране на всяко подлежащо на отчитане събитие от регулирания пазар
  • Прецизиране на правилата за временно спиране или ограничаване на търговията с финансови инструменти
  • Изискване за публично оповестяване на решенията за спиране на търговията на интернет страницата на регулирания пазар
  • Възможност компетентният орган да предприема действия, когато регулираният пазар не вземе решение за спиране на търговията при съществена промяна в цената на даден инструмент
  • Хармонизация с Директива (ЕС) 2019/2034 относно пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници

Парламентарна процедура

Законопроектът е разгледан от Комисията по бюджет и финанси на 16 септември 2025 г., където е приет с 12 гласа «за», 2 «против» и 4 «въздържал се». Той е част от Плана за действие по членството на България в ЕС за 2025 г.

Позиции на партиите

От «Възраждане» изразяват критика не към самата идея за консолидация на данните, а към начина, по който Европейският съюз иска да я постигне. Представителят им Димо Дренчев посочва, че законът е изключително обемен – над 300 члена с 36 страници Преходни и заключителни разпоредби, към които сега се добавят още почти 40 страници промени. Той също отбелязва, че пет месеца след внасянето на законопроекта не е постъпило нито едно становище от заинтересовани страни.

Значение

Целта е да се подобри наличността и прозрачността на данните за инвестиционната дейност в Европейския съюз, като се създаде единна точка за достъп до данни в реално време. Това е част от усилията европейските финансови пазари да станат по-конкурентоспособни на глобално ниво.

Източници и контекст

ЗИД на Закона за пазарите на финансови инструменти – първо гласуване (09.10.2025)

Какво представляват промените

Законопроектът транспонира в българското законодателство изисквания от 5 европейски законодателни акта (вкл. Директива (ЕС) 2024/790 и Регламент (ЕС) 2024/791), свързани с:

  • Подобряване на прозрачността на данните на финансовите пазари
  • Премахване на бариери пред консолидирани информационни системи
  • Оптимизиране на задължения за търговия
  • Забрана за получаване на плащане за насочване на поръчки

Конкретно в контекста на стенограмата: законът разширява обхвата на финансовите инструменти, включвайки определени стокови и енергийни деривати и договори. Именно това е основата за процедурата, описана в стенограмата – относно ролята на Министерството на енергетиката и „златната акция" при сделки в енергийния сектор.

Парламентарен процес

Народното събрание е приело закона на първо четене с одобрение, след което бюджетната комисия го е приела и на второ четене. Законопроектът е инициатива на Министерски съвет и е включен в Плана за действие по членството на България в ЕС за 2025 г.

Обществен отзвук

Не са намерени данни за значителни обществени реакции или противоречия около конкретното гласуване. Промените са основно технически/евроинтеграционни по характер.

Бележка: Контекстът от стенограмата (за „златната акция" и Министерство на енергетиката) вероятно е свързан с конкретна сделка в енергийния сектор, разгледана в рамките на дебата по закона, а не с основното съдържание на самия ЗИД.

Източници: