Заключителни разпоредби на ЗИД на Закона за ограничаване изменението на климата - параграфи 67-79 - второ гласуване

Депутатите финализираха климатичния закон, като приеха заключителните разпоредби — последната стъпка преди България официално да се ангажира с нулеви емисии до 2050 г. и достъп до милиарди евро за енергийна подкрепа на домакинствата.

51-то НС Гласуване № 21 Средно
94 за
15 против
15 въздържали се
116 отсъстващи
124 от 240 гласували (52%)
AI анализ Ентусиазиран

Този закон е добре, че беше приет — България най-накрая влиза в играта за зелено бъдеще!

Заключителните разпоредби на климатичния закон ангажират България с постигане на нулеви емисии до 2050 г. и отварят достъп до милиарди евро европейско финансиране. Досега страната ни нямаше ясна законова рамка за декарбонизация, а сега се присъединява към общоевропейските климатични цели. За обикновените хора това означава реални пари за енергийна ефективност на домовете и по-чист въздух в градовете. Това е инвестиция в бъдещето на децата ни и в енергийната независимост на България от руски изкопаеми горива.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
470019
001323
00033
21008
12007
00215
14003
0803
0703
0002

Това гласуване е за приемане на заключителните разпоредби (параграфи 67-79) от Закона за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата.

Какво включват тези параграфи

Заключителните разпоредби уреждат техническите и преходни аспекти на закона:

  • Параграфи 67-69 (стават 71-73) — технически корекции в текстовете
  • Параграф 74 (нов) — допълнителна разпоредба, добавена от Комисията по енергетика
  • Параграф 70 (става 75) — корекции в номерацията
  • Параграф 76 (нов) — нова разпоредба от комисията
  • Параграф 71 (става 77) — преномериране
  • Параграф 78 (нов) — допълнителна нова разпоредба
  • Параграф 72 (става 79) — включва промени като заместване на «телефон, факс» с «телефон» в част А от приложенията

Контекст на цялостния закон

Това гласуване е финалната част от второто четене на мащабните промени в климатичното законодателство на България. Законът въвежда:

  1. Национална цел за климатична неутралност до 2050 г. — България официално се ангажира с нулеви нетни емисии на парникови газове в съответствие с Парижкото споразумение и Европейския закон за климата.

  2. Разширяване на системата за търговия с емисии (ЕСТЕ) — обхваща нови сектори като транспорт, сгради и морски превози.

  3. Социален климатичен фонд — България ще има достъп до над 2 милиарда евро за подкрепа на уязвими домакинства, засегнати от енергийния преход.

  4. Промени в авиационния сектор — от 2026 г. започва постепенно премахване на безплатните въглеродни квоти за авиокомпаниите.

Процедурен контекст

Гласуването се проведе в напрегната обстановка. Партия ВЪЗРАЖДАНЕ обяви, че ще се противопостави на приемането на закона, квалифицирайки процеса като «поругаване на законодателния процес». Въпреки това мнозинството от 94 депутати гласуваха «за», при 15 «против» и 15 «въздържали се».

Сесията беше удължена специално за приемането на този закон, след като Комисията по енергетика поиска включването му като извънредна точка в дневния ред.

Значение за гражданите

Тези заключителни разпоредби финализират законодателната рамка, която ще определи как България ще изпълнява климатичните си ангажименти. Важно е да се отбележи, че домакинствата няма да купуват директно въглеродни квоти — това е опровергана дезинформация. Предвидени са над 3,3 милиарда евро за саниране на сгради и подкрепа за енергийно бедни семейства.

Източници и контекст

ЗИД на Закона за ограничаване на изменението на климата — второ гласуване (19.09.2025)

Резултат

Парламентът прие на второ гласуване промените в Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК).

1. Причини за промените

Законът транспонира европейски директиви и въвежда национални мерки за прилагане на три регламента на ЕС. Основните движещи сили:

  • Разширяване на системата за търговия с емисии (ETS) — обхваща транспорт, сгради и морски транспорт
  • Засилена европейска амбиция за намаляване на емисиите до 2030 г.
  • Въвеждане на национални цели в съответствие с Парижкото споразумение

2. Ключови промени

  • Климатична неутралност до 2050 г. — въведена като национална цел
  • Социален климатичен фонд — финансира национални планове за уязвими групи, засегнати от прехода; България има достъп до над 2 млрд. евро
  • Авиация — от 2026 г. постепенно премахване на безплатните квоти с компенсационен механизъм
  • Министрите на енергетиката и на околната среда разработват интегриран енергийно-климатичен план

3. Позиции на партии

Конкретни партийни позиции при гласуването не са отразени в намерените източници. Законопроектът е внесен от Комисията по енергетика.

4. Как ще се отрази на гражданите

  • Домакинствата няма да купуват директно въглеродни квоти (опровергани дезинформации)
  • ~3,3 млрд. евро по Социалния климатичен план — 1,5 млрд. за саниране на сгради, подкрепа за енергийно бедни домакинства
  • По-скъпо отопление и транспорт в средносрочен план, но с компенсации за уязвими групи

Източници: