Приемане на § 44-51 (стават § 45-52), § 53-54 нови и § 52-54 (стават § 55-57) от ЗИД на Закона за ограничаване изменението на климата

Депутатите приеха поредната група технически разпоредби от климатичния закон, които привеждат България в крак с европейските правила за търговия с емисии - част от пътя към климатична неутралност до 2050 г.

51-то НС Гласуване № 19 Важно
97 за
17 против
17 въздържали се
109 отсъстващи
131 от 240 гласували (55%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре, че беше приет: България най-накрая влиза в европейския климатичен клуб

Законът хармонизира българските правила за търговия с въглеродни емисии с европейските директиви. Досега страната ни изоставаше в прилагането на тези механизми, а сега се изравняваме с останалите членки на ЕС. За обикновените хора това означава по-чист въздух и ясни правила за бизнеса, които ще стимулират зелени инвестиции. Климатичната неутралност до 2050 г. не е каприз на Брюксел - това е нашето общо бъдеще и България трябва да бъде част от решението, а не от проблема.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
480018
011520
00033
22007
12007
00215
15002
0902
0703
0002

Това гласуване е за приемане на група параграфи от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК) на второ четене.

Какво включва това гласуване

Гласуването обхваща параграфи от 44 до 51 (които след преномериране стават § 45-52), два нови параграфа 53 и 54, както и параграфи 52-54 (ставащи § 55-57). Тази група от разпоредби е част от мащабната промяна в климатичното законодателство на България.

Контекст на законопроекта

Целият законопроект транспонира Директива (ЕС) 2023/959 от 10 май 2023 г. и въвежда:

  • Национална цел за климатична неутралност до 2050 г. - България се задължава да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове
  • По-амбициозни междинни цели до 2030 г. - увеличени изисквания за намаляване на емисиите
  • Модернизация на системата за търговия с емисии (ETS) - преминаване от "схема" към "система" като терминология, отразяващо по-комплексния характер на механизма

Какво се променя с тези параграфи

Конкретните параграфи, предмет на това гласуване, са технически разпоредби, свързани с функционирането на Европейската система за търговия с емисии и нейното прилагане в България. Промените включват:

  • Актуализиране на препратки към европейското законодателство и неговите последващи изменения
  • Синхронизиране на националните норми с изискванията на ЕС
  • Технически корекции в номерацията и структурата на закона

Процедурен контекст

Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 2 септември 2025 г. и е приет на първо гласуване на 12 септември 2025 г. На 19 септември 2025 г. се провежда второто четене, като законодателната част е удължена специално за приемането на този закон. Законопроектът е докладван от Павела Митова от името на Комисията по енергетика.

Практическо значение

Макар тези разпоредби да изглеждат технически, те са част от правната рамка, която определя как България ще изпълнява европейските си климатични ангажименти. Промените засягат преди всичко индустриални оператори, участващи в системата за търговия с емисии, но в дългосрочен план ще имат ефект върху цялата икономика чрез механизмите за декарбонизация.

Гласуването премина с подкрепата на 97 народни представители, срещу 17 гласували "против" и 17 въздържали се, което показва относително широка подкрепа за привеждането на българското законодателство в съответствие с европейските изисквания в областта на климата.

Източници и контекст

ЗИД на ЗОИК — Резултати от изследването

Конкретната информация за гласуването на 19.09.2025 г. по параграфи 44–51 е ограничена в публичното пространство. Намерената информация е предимно обща.

Какво е известно:

1. Причини за законодателните промени
Законопроектът транспонира Директива (ЕС) 2023/959 от 10 май 2023 г. и въвежда:

  • Национална цел за климатична неутралност до 2050 г.
  • По-високи амбиции за намаляване на емисии до 2030 г.
  • Промени в схемата за търговия с емисии (ETS)

2. Законодателен процес

  • Парламентарната комисия по енергетика прие законопроекта на второ четене
  • Приетите промени са обнародвани в Държавен вестник бр. 78 от 23 септември 2025 г.
  • Законопроектът е внесен от Министерски съвет

3. Позиции на партии / реакции
Конкретни позиции на партии по параграфи 44–51 не са открити в медийното пространство. Законът е технически по характер (транспозиция на ЕС директива) и не е генерирал широк политически дебат.

4. Ефект върху гражданите

  • Промените засягат основно индустриални оператори в ETS схемата
  • Въвеждат по-строги правила за авиационни емисии
  • Дългосрочно — рамка за декарбонизация на икономиката

Заключение: Гласуването е преминало без значим публичен дебат. Законът е приет и обнародван. Медиите не са отделили специално внимание на конкретните параграфи 44–51.

Източници: