Второ гласуване на ЗИД на Закона за ограничаване изменението на климата - наименование и параграфи 1 до 10

Депутатите приеха първата порция от промените в климатичния закон, като изчистиха остарелите текстове от времето на Протокола от Киото и актуализираха терминологията, за да подготвят почвата за новите европейски правила за търговия с въглеродни емисии.

51-то НС Гласуване № 13 Важно
97 за
16 против
12 въздържали се
115 отсъстващи
125 от 240 гласували (52%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре че беше приет - България най-накрая се събужда за климата

Законът актуализира остарялата нормативна рамка от времето на Протокола от Киото и въвежда съвременна терминология за търговия с въглеродни емисии. Досега работехме с правила отпреди 15 години, сега се синхронизираме с актуалните европейски стандарти. За обикновените хора това означава по-ясни правила за бизнеса и по-ефективна борба със замърсяването. Климатичната криза не чака - добре е, че парламентът най-накрая върви в крак с Европа.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за приемане на наименованието и първите десет параграфа от Закона за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата на второ четене.

Какво се променя

С този блок от текстове се въвеждат основни терминологични и структурни промени в закона:

Терминологична промяна

Преди: В закона се използва терминът «схема» за означаване на Европейската система за търговия с емисии.
След: Терминът «схема» се заменя със «система» навсякъде в закона, което привежда българската терминология в съответствие с актуалния европейски език.

Актуализиране на референциите към европейското законодателство

В чл. 1, т. 9 се добавя уточнението «и последващите му изменения», което означава, че законът автоматично ще се прилага и към бъдещи изменения на съответните европейски регламенти, без да е необходимо всеки път да се правят законодателни промени.

Отмяна на остарели разпоредби

Отменя се т. 10 от чл. 1, както и цели раздели от глава трета - раздел II «Международна търговия с предписани емисионни единици и Национална схема за зелени инвестиции» (чл. 16-27) и раздел III «Механизми за съвместно изпълнение и чисто развитие по Протокола от Киото» (чл. 28 и 29). Тези разпоредби се отменят, тъй като са свързани с изтекли ангажименти по Протокола от Киото и вече не са приложими.

Създаване на нов чл. 2а

Въвежда се нова разпоредба в глава първа, която урежда допълнителни въпроси във връзка с транспонирането на европейските директиви от пакета «Fit for 55».

Защо е необходимо това

Тези промени са част от по-широкото усилие на България да транспонира европейските директиви, свързани с климатичната политика на ЕС. Пакетът «Fit for 55» изисква от всички държави-членки да актуализират националното си законодателство, за да постигнат целта за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г.

Отмяната на разпоредбите, свързани с Протокола от Киото, е логична стъпка, тъй като този механизъм вече е заменен от Парижкото споразумение и актуалната европейска рамка за търговия с емисии.

Практическо значение

Тези начални параграфи са предимно технически и подготвят терена за по-съществените промени, които следват в останалата част от законопроекта - като разширяването на системата за търговия с емисии върху транспорта и сградите, създаването на Социален климатичен фонд и постепенното премахване на безплатните квоти за авиацията.

Източници и контекст

ЗИД на Закона за ограничаване на изменението на климата — второ гласуване (19.09.2025)

Какво беше прието

На 19 септември 2025 г. 51-то Народно събрание прие на второ гласуване промените в Закона за ограничаване на изменението на климата. Законопроектът е внесен от Министерски съвет и транспонира няколко EU директиви от пакета "Fit for 55".


Причини за промените

  • Транспониране на EU директиви (ETS, ETS2, CBAM, Social Climate Fund)
  • Законопроектът е бил включен в Плана за действие за 2024 г., но не е приет навреме — прехвърлен за 2025 г.
  • Въвеждане на национална цел: климатична неутралност до 2050 г.

Основно съдържание

  • Разширяване на схемата за търговия с емисии (ETS) — включва транспорт, сгради и морски транспорт
  • От 2026 г. — постепенно премахване на безплатни квоти за авиация
  • Създаване на Социален климатичен фонд — България очаква ~2,5 млрд. евро (2026–2032) за уязвими домакинства и микропредприятия

Позиции на партиите

  • Гласуване на първо четене (12.09): 124 "за", 13 "против", 15 "въздържал се"
  • "Продължаваме промяната – Демократична България" — въздържали се, с аргумент срещу централизирано управление на средствата
  • "Величие" — против
  • По второто гласуване: приет е текст с поправка, предложена от Драгомир Стойнев (БСП)

Ефект върху гражданите

  • Домакинствата няма да купуват директно въглеродни квоти (дезинформация, опровергана от factcheck.bg)
  • Уязвимите групи ще получат подкрепа чрез Социалния фонд (саниране, по-чисто отопление, транспорт)

Източници: