Закон за допълнение на Закона за туризма – второ гласуване – наименование и параграфи 1 до 13 по вносител
Депутатите приеха промени в Закона за туризма, които отварят вратата за по-лесна работа на туристически фирми от развитите страни в ОИСР на българския пазар и подобряват защитата на пътуващите според европейските стандарти.
Този закон е добре, че беше приет - България се отваря за качествен туризъм по европейски правила
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на второ четене на Закона за допълнение на Закона за туризма, включващо наименованието на закона и параграфи от 1 до 13 по вносител (Министерски съвет).
Какво се променя
Законопроектът въвежда важни допълнения, които привеждат българското законодателство в съответствие с европейските практики в сферата на туризма. Основните промени включват:
Разширяване на кръга на признатите държави (§1)
ПРЕДИ: Член 61, алинея 2 от Закона за туризма признаваше само документи и квалификации от държави-членки на ЕС, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.
СЛЕД: Към тези държави се добавят и държавите, които прилагат Кодексите за либерализация на движението на капитали и на текущите невидими операции на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това означава, че туристически оператори и агенти от държави като САЩ, Канада, Австралия, Япония и други членове на ОИСР ще могат по-лесно да работят на българския пазар.
Хармонизация с Директива ЕС 2015/2302
Законопроектът е част от по-широка реформа, свързана с Туристическия гаранционен фонд и защитата на потребителите при пакетни пътувания. Параграфите от 2 до 13 съдържат технически изменения в различни членове от закона, включително член 143е, които регулират:
- Условията за регистрация на туроператори и туристически агенти
- Изискванията за финансови гаранции
- Механизмите за защита на пътуващите при несъстоятелност на туроператор
Процедурен контекст
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 2 юли 2025 г. (сигнатура 51-502-01-29). На заседание на Комисията по туризъм от 17 юли 2025 г. е приет с 8 гласа «за», 2 «против» и 2 «въздържал се».
На пленарното заседание законопроектът първо е гласуван на първо четене (122 за, 9 против, 32 въздържали се), след което по предложение на народния представител Любен Дилов (ГЕРБ-СДС) е разгледан веднага и на второ четене. Дилов мотивира предложението си с липсата на «обструкции» и с това, че законът «просто приравнява българската действителност към съществуващи европейски практики».
Практическо значение
Приемането на тези изменения улеснява международната дейност в туристическия сектор и подобрява защитата на българските туристи при пътувания в чужбина. Синхронизацията с изискванията на ОИСР е важна стъпка предвид кандидатурата на България за членство в организацията.
Източници и контекст
Резултат от проучването
Не беше намерена релевантна публична информация за конкретното гласуване от 18.09.2025 г. в 51-то Народно събрание относно "ЗД на Закона за туризма – второ гласуване, §1–§13".
Важна бележка за контекста:
Фрагментът от стенограмата, предоставен в заявката, не е свързан с Закона за туризма по съдържание — той описва Международната организация на франкофонията и споразумение с МВнР (договор №40-00-60 от 28 април 2025 г. за предоставяне на офис). Това предполага, че въпросното "ЗД на Закона за туризма" може да съдържа несвързани на пръв поглед допълнения (т.нар. "rider" разпоредби), включени в по-широк законодателен пакет.
Какво се знае:
- Министерството на туризма е работило по реформа за Туристически гаранционен фонд (хармонизация с Директива ЕС 2015/2302)
- Промените в Държавен вестник са публикувани на 27 юни 2025 г. и 30 септември 2025 г.
- Не е открита медийна реакция, партийни позиции или обществен дебат специфично за §1–§13 от второто гласуване на 18.09.2025 г.
Заключение: Липсва достатъчно публична информация в надеждните медийни източници по точно тази процедура. Препоръчвам директна справка в стенограмите на parliament.bg за датата 18.09.2025 г.
Източници: