Прегласуване на първо четене на ЗИД на Закона за ограничаване изменението на климата - транспониране на европейски директиви за търговия с емисии

Парламентът прие европейските правила за търговия с въглеродни емисии, които разширяват системата върху транспорта, сградите и корабоплаването - това означава, че България поема ангажимент да стане климатично неутрална до 2050 г., но и получава достъп до европейски средства за подпомагане на хората, които ще бъдат засегнати от по-високите цени.

51-то НС Гласуване № 8 Важно
124 за
13 против
15 въздържали се
88 отсъстващи
152 от 240 гласували (63%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре, че беше приет – България влиза в европейския климатичен клуб с пълни права

Законът въвежда европейската система за търговия с въглеродни емисии в транспорта, сградите и корабоплаването, задължавайки замърсителите да плащат за своите емисии. Това разширява съществуващата схема, която досега обхващаше само тежката индустрия и енергетиката. За обикновените хора това означава, че горивата и отоплението може да поскъпнат, но България ще получи достъп до европейски фондове за компенсации на уязвимите домакинства. Ангажиментът за климатична неутралност до 2050 г. не е просто екологична мода – това е билетът ни за европейските инвестиции и сигурност, че няма да останем изолирани с остаряла икономика.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
62004
011520
00033
25004
16003
50012
15002
01001
0208
1001

Това гласуване е за прегласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, внесен от Министерския съвет.

Какво се променя

Законопроектът транспонира в българското законодателство две ключови европейски директиви от 2023 г.:

Директива (ЕС) 2023/959 - изменя системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ETS), като въвежда нова схема за секторите транспорт и сгради. Морският транспорт също се включва в обхвата на европейската система за търговия с емисии.

Директива (ЕС) 2023/958 - предвижда постепенно премахване на безплатните квоти за емисии в авиационния сектор от 2026 г. и въвежда механизъм за компенсиране на цените на устойчивите авиационни горива.

Преди и след промените

ПРЕДИ: България имаше система за търговия с емисии, която обхващаше основно индустриални инсталации и енергийния сектор. Авиационният сектор получаваше значителен обем безплатни квоти. Морският транспорт не беше включен в системата. Нямаше изрично заложена национална цел за климатична неутралност.

СЛЕД: Разширява се обхватът на търговията с емисии - добавят се автотранспортът, сградният фонд и морският транспорт. Поставя се национална дългосрочна цел за постигане на климатична неутралност и нулеви нетни емисии на парникови газове не по-късно от 2050 г. Безплатните квоти за авиацията започват да се премахват постепенно.

Практическо значение

Законопроектът е пряко свързан със Социалния фонд за климата на ЕС, от който България може да получи средства за подпомагане на енергийно бедни домакинства и уязвими потребители. Това е особено важно, тъй като разширяването на системата за търговия с емисии върху транспорта и сградите ще доведе до увеличаване на разходите в тези сектори.

С приемането на закона се закриват три наказателни процедури срещу България за нарушение на правото на ЕС, което премахва риска от финансови санкции.

Дебати в пленарна зала

Народният представител Рибарски посочи, че законопроектът пряко засяга енергийния сектор и въгледобивния комплекс в Стара Загора, като подчерта необходимостта от ясни мерки за енергийно бедните домакинства. Той напомни, че срокът за въглищните централи - 2038 г. - не е променян.

Представителят на «Има такъв народ» Андрей Чорбанов изрази скептицизъм относно ефективността на закона, сравнявайки го с «гласуване на закон за запазване на гравитацията», но въпреки това заяви, че групата ще го подкрепи.

Източници и контекст

ЗИД на Закона за ограничаване изменението на климата – гласуване 12.09.2025

Основна информация

Законопроектът е внесен от Министерски съвет и транспонира Директива (ЕС) 2023/959 от 10 май 2023 г. в българското законодателство. Разглеждан е в 51-то Народно събрание.

Причини за промените

  • Привеждане в съответствие с европейски регламент 2021/1119 и Парижкото споразумение
  • Въвеждане на национална цел за климатична неутралност до 2050 г.
  • Промени в системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ETS), включително морски транспорт
  • Закриване на три наказателни процедури срещу България за нарушение на правото на ЕС

Законодателен процес

  • Комисиите по енергетика и по околна среда приеха промените на първо четене на 4 септември 2025 г.
  • Пленарното гласуване (с прегласуване) е проведено на 12 септември 2025 г.
  • Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 81 от 3 октомври 2025 г.

Позиции на партии / обществени реакции

Не е намерена конкретна информация за партийни позиции или обществени реакции по това конкретно гласуване. Законът е с предимно технически и евроинтеграционен характер, което обяснява ограниченото медийно отразяване.

Ефект върху гражданите

Промените засягат основно индустриални оператори в схемата ETS; преките ефекти върху гражданите са косвени (през цени на енергия и емисии от транспорт).

Източници: