Първо гласуване на ЗИД на Закона за ограничаване изменението на климата – транспониране на европейски директиви за търговия с емисии

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за ограничаване изменението на климата, които транспонират европейски директиви за разширяване на схемата за търговия с емисии към транспорта, сградите и авиацията, със 123 гласа „за" и 19 „въздържали се". Законопроектът е част от ангажиментите на България за постигане на климатична неутралност до 2050 година.

51-то НС Гласуване № 6 Средно
123 за
0 против
19 въздържали се
98 отсъстващи
142 от 240 гласували (59%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре, че беше приет, защото България най-накрая поема отговорност за климата

Законът разширява европейската схема за търговия с емисии към транспорта, сградите и авиацията, което означава, че замърсителите ще плащат повече. За обикновените хора това ще стимулира по-чисти автомобили, по-енергийно ефективни домове и по-зелен въздушен транспорт в дългосрочен план. България изпълнява европейските си ангажименти и работи за климатична неутралност до 2050 година, което е инвестиция в здравето на децата ни и бъдещето на планетата.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за приемане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, внесен от Министерския съвет.

Какво предвиждат промените

Законопроектът транспонира три европейски директиви от 2023 година и въвежда мерки по прилагането на три регламента на Европейския съюз. Основните промени включват:

Разширяване на Европейската схема за търговия с емисии (СТЕ):

  • Въвежда се нова схема за търговия с емисии за секторите транспорт и сгради
  • Емисиите от морски транспорт се включват в обхвата на схемата и ще подлежат на мониторинг, докладване и верификация

Промени в авиационния сектор:

  • От 2026 година се планира постепенно премахване на безплатните квоти за емисии в авиацията
  • Въвежда се механизъм за компенсиране на цените на устойчивите авиационни горива, които са значително по-скъпи от традиционния керосин

Социален фонд за климата:

  • Създава се референция към Социалния фонд за климата, който ще отпуска средства за разработените от държавите членки социални планове за климата

Позиции на партиите

В Комисията по енергетика законопроектът е подкрепен от ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало и ИТН. Против са гласували представители на МЕЧ и ВЕЛИЧИЕ, а въздържали се са ПП-ДБ и Възраждане.

По време на дебатите народният представител Андрей Чорбанов от ИТН изрази скептицизъм относно реалния ефект на закона върху климата, но заяви подкрепа като форма на отговорно поведение към европейските ангажименти. Радослав Рибарски от ПП-ДБ критикува законопроекта, като посочи, че всички бъдещи планове са обвързани с Интегрирания план за енергетика и климат, какъвто България все още няма.

Защо е важно

Законопроектът е ключов за изпълнението на европейските ангажименти на България в областта на климатичната политика. Той поставя рамката за постигане на целта за климатична неутралност до 2050 година и е свързан с отключването на средства от Европейския съюз. Въглищните централи ще трябва да купуват квоти на пазарна цена вместо да ги получават безплатно, което може да повлияе на цените на електроенергията, но Социалният фонд за климата следва да компенсира уязвимите домакинства.

Източници и контекст

ЗИД на Закона за ограничаване изменението на климата — първо гласуване (12.09.2025)

Контекст и причини за промените

Законопроектът въвежда в българското законодателство европейски директиви, свързани с реформираната EU схема за търговия с емисии (EU ETS). Основни цели:

  • Разширяване на ETS схемата към транспорт, сгради и морски транспорт
  • Постепенно премахване на безплатните CO2 квоти за ТЕЦ-ове
  • Въвеждане на Социален фонд за климата за подпомагане на уязвими групи
  • Поставяне на национална цел за климатична неутралност до 2050 г.

Позиции на партии

  • ПП-ДБ (Радослав Рибарски): критика, че законопроектът пропуска възможности и целта му е предимно да отключи плащания от ЕК
  • МЕЧ (Красимир Манов): предупреждение, че законът ще доведе до покачване на цените на стоки и услуги

Въздействие върху гражданите и бизнеса

  • Въглищните ТЕЦ-ове ще трябва да купуват квоти на пазарна цена (над 80 €/т CO2) вместо да ги получават безплатно — риск от по-високи сметки за ток
  • Социален фонд за климата следва да компенсира уязвимите домакинства
  • Министерствата на енергетиката и околната среда ще разработят интегриран климатичен план

Резултат

На 19 септември 2025 парламентът прие законопроекта и на второ четене.


Обществени реакции: Не е намерена конкретна информация за широки обществени реакции извън парламентарните дебати.

Източници: